Първият български космонавт Георги Иванов: Навреме се усетих, че мястото ми не е в парламента

На 10 април 1970 г. от космодрума в Байконур, Казахстан, излита корабът „Съюз-33“ със смесен българо-руски екипаж. На борда са ловчанлията Георги Иванов и руският командир Николай Рукавишников.

Мисията е част от амбициозната програма „Интеркосмос”, по която в околоземна орбита излизат представители на страните от соцлагара,

Заради повреда в двигателя българинът и Рукавишников не успяват да се скачат с орбиталната станция „Салют-6". В следващите часове дори има сериозни опасения, че двамата нима да могат да се върнат на Земята.

Смята се за чудо това, че пулсът на Иванов се повишава само с два удара в минута при възникването на рисковата ситуация в Космоса. От 72 става на 74. Екипажът на „Съюз-33" все пак се приземява благополучно и днес, 46 години по-късно, първият ни астронавт се изповядва по повод 84-ия му рожден ден.

Иванов признава, че по традиция в семейството им винаги се празнуват рождените дни в тесен кръг. И тази година се събрали в дома му в Банкя на 2 юли. Твърди, че се чувства нормално на 84 години. Категоричен е, че всеки човек, правейки сериозна равносметка, може да намери за какво да съжалява, но признава, че неговата крайна оценка е, че е щастлив човек – осъществил е най-смелите си мечти и в  личен, и в професионален план. Убеден е, че ако трябва да изживее живота си отново, би го направил по идентичен начин.  

Мечтае да стисне ръката на третия български космонавт, а в личен план иска живот и здраве със съпругата, децата, внуците и правнучка му. Относно здравословното му състояние, отбелязва, че гаранционният срок на краката му вече е изтекъл и сега използва остатъчния. Но като цяло е добре за възрастта си. Редовно си прави профилактични прегледи и спазва лекарските препоръки. Макар да уважава народната медицина, признава, че рядко се възползва от нея.

Дните му минават като на всеки български пенсионер – старае се от 14 до 16 ч. да си почива, но невинаги успява. Щастлив е, че със съпругата му живеят извън големия град и дворът му е пълен с асми, кошери, цветя… Продължава да членува в Асоциацията на участниците в космически полети. Всяка година провеждат конгресите си. Участва в детски и младежки дейности и мероприятия, свързани с Космоса.

Много се надява да има и трети български космонавт, след като през април се навършиха цели 45 години от полета му в Космоса. За целта обаче е нужна програма, създадена от научните сътрудници на Института за космически изследвания към БАН. Задължително е държавата да застане зад един такъв полет, защото сега е изключително скъпо. Преди години, когато летели с Александър Александров, били по програма „Интеркосмос“. Тогава България не заплатила нищо за полетите им, само създавала уреди и била участник в програмата, но днес вече не е така.

Признава, че с Александров се чуват редовно и винаги, когато могат, се виждат. Поддържат отношения и с Красимир Стоянов, който също има подготовка.

Категоричен е, че никога не се е чувствал „железен човек“ като какъвто бе определен след инцидента в Космоса. Признава, че като пенсионер не е подлаган на стресови ситуации и не знае как би реагирал.

Нещата, които могат да го разгневят, са лъжата, подлостта и предателството. Макар и рядко му се е случвало да повишава глас. В повечето случаи, когато е ядосан, млъква и не говори. Но не му се е случвало да мълчи твърде дълго време, минава му сравнително бързо.

Основният му страх е свързан с военните действия по света, това, че народите се водят към братоубийствени войни и никой не говори за мир. За голямо негово съжаление и страната ни се е наредила до тези, които добавят нови партиди оръжия, с които се убиват деца. „Планетата ни е толкоз малка и крехка, че трябва много да я пазим“, категоричен е той. За негово щастие в Космоса няма неразбирателство като тук на Земята. Въпреки всичко е оптимист за България.

Разбира се, притеснява го случващото се в българската политика, чието ниво напоследък направо се е сринало. Иванов отбелязва, че е обидно човек да слуша родните политици и доказателство за това е начинът, по който говорят в Народното събрание.

Отбелязва, че след като от 1968 г. е бил член на БКП (сега БСП), през 1990 г. е бил деполитизиран при т.нар. демокрация. Последните избори показват категорично, че БСП продължава да губи позиции и се надява случващото се в момента да е оздравителен процес, тъй като лявото е особено нужно на България.

В началото на 90-те години, Георги Иванов влезе във ВНС. Признава, че в последния ден преди регистрацията, в дома му отишъл негов близък и го убедил да се кандидатира за депутат. Участвал в изборите, влязъл в парламента, но много навреме се убедил, че това изобщо не е работа за него, тъй като за там са нужни подготовка и качества, каквито преценил, че не притежава.

Не му остава време да ходи често до родния си Ловеч.

Щастлив е, че близките му са добре и си помагат взаимно. Най-много се радва на децата, внуците и правнучката. Пътите, в които са заедно, са най-голямата радост за него.

Признава, че с втората му съпруга Лидия се оженили година и половина след запознанството, защото бил убеден, че тя е жена с главно „Ж“. наследил е пчеларството от прадядовците си, а все по-често напоследък му помага и синът му. През годините е гледал и по 3, и по 13 кошера. В момента има 5. Обича меда, не употребява захар от години. Многократно е хапан от пчели.

Обича боб и леща, не може без люти чушки. Той самият обаче може да направи само варени яйца. Съжалява, че много отдавна не е ходил за риба.

Не прави вино и ракия от асмите в двора си, тъй като птиците изяждат голяма част от гроздето.

Източник: Уикенд