Съвременното робство е интересно в същността си, защото в сравнение с миналите общества, то значително разширява броя на членовете на обществото, натоварени с официална власт над другите, и дава на почти всеки обикновен член на обществото зрънце действителна власт над своите съседи. Това общество увеличава масата на властта до безпрецедентни размери, дарявайки го с милиони свои обикновени членове. Разпределя според същите закони, по които обикновено се разпределят благата в това общество - на всеки според социалния му статус. Това все още дава сили. Това е робство, при което робското положение се компенсира от възможността всеки да гледа на околните като на подвластни същества – тук вместо свобода се предлага възможността да лишаваш другите от свобода, т.е. съучастие в поробването. Не желанието да бъдеш свободен, а желанието да лишиш други хора от подобно желание за свобода - това е ерзац свободата, която се предлага на гражданите. И това е много по-лесно от борбата да не бъдем роби. Резултатите от борбата за истинска свобода се осъзнават едва след няколко поколения, и то от малцина.
Накратко - удобно ни е да сме роби. Да си роб е много по-лесно и просто, отколкото да не си. Ние самите извършваме насилие едни срещу други. Ние самите с общи усилия се превръщаме в наши си роби и благодарение на това ставаме роби на другите. Именно в това се коренят причините за нашето робство, а не във външното насилие и не в законите на социалната организация. Капитулираме пред обективните социолни закони и външното насилие, защото самите ние предпочитаме начин на живот, който ни прави роби. Това е трагедията на нашето положение. Можете да се борите срещу външни насилници. Възможно е да се ограничи действието на обективните сили на природата и обществото. Но да се борим със себе си и да постигнем успех е невероятно трудна задача дори за боговете. А ние сме просто хора.
И това не би било толкова лошо: свикнали сме да бъдем роби. Проблемът е, че робуваме на другите. И прерязахме всяка надежда за освобождение. Когато всички са роби, понятието робство се обезсмисля.
В тази степен на състоянието ни се оказа достатъчна инициативата и властта в обществото да бъдат завзети от хора, които предпочитат точно този начин на живот, така че хората удивително бързо да се адаптират към новата система на живот, да се примирят с нейните недостатъци и да осъзнаят нейната предимства. Хората капитулираха пред собствените си градивни сили, изхвърлиха напрежението, към което ги е принудавала предишната система на живот, и въздъхнаха с облекчение.
Отказът от борбата, отказът от катерене и движение срещу течението носи на хората преди всичко облекчение. Падането надолу за известно време се чувства като летене. В същото време хората не се замислят какво ще последва, а именно, че след облекчението идват всички необходими атрибути на робството - господари, надзиратели, палачи. Когато хората усетят това, вече е твърде късно. Те вече се намират във властта на самите себе си, защото вече носят тези атрибути на робство в себе си. Нашето робство е нашето доброволно заплащане за незначително и само временно облекчение от несгодите на вихрите на цивилизационната тенденция.
Светослав Атаджанов
Майна
10 months before
Слушах един Батка( както се изразяват руските) и той много просто го описа - сега борбата е със Сатаната , а той не може да властва без съгласието на човеците.Та, всяка пасивност от страна на хората, неучастие в борбата с този сатанизъм е един вид ,,таен договор, съгласие,, с неговата власт , с неговата същност. Нека се замислят всички, които приемат една много оправдателна позиция , че са ,,над нещата,, , не ги интересува , не виждат решение, или изход. НЕ ВЯРВАТ?! Тогава на кой Бог разчитате, щом нямате вяра?.Не гласуват! Те всъщност гласуват с тази си пасивност, това е.
Коментирай