Петдневната война в България: Нация без цел и посока по-добре да вдига бялото знаме

Пет денонощия без ток, на студено, без вода и проходими пътища. Инквизиция е, да. Но не става дума за израелските заложници на Хамас в Газа, а за хиляди българи, които по хрумване на съдбата живеят на тази територия. 10-15 см сняг и не ни трябва атомна бомба – има такъв лаф у нас от десетилетия.

Нелепо, ужасно, гротескно звучат оправданията, че екипи героично работят за отстраняване на повредите от снега, виелиците и скъсаните електропроводи. Валя само ден и половина и част от България блокира. Ако беше валяло, както валеше навремето, вече щяхме да сме развели бялото знаме.

Няма оправдание за абсурдната ситуация. Благодарностите към самоотвержения труд на стотици труженици от съответните структури са напълно излишни и дори дразнещи. Това е тяхно задължение и им се плаща добре. А за всяка работа се съди по резултатите. Такива обаче няма или са твърде неубедителни и забавени. Ако все пак има в някакъв героизъм в тази ситуация той е на всички, които в XXI век са принудени да живеят като в XVIII.

Ако съответните институции си бяха вършили работата през годините и бяха контролирали изрязването на опасните дървета, състоянието и наличността на преградите за спиране навяването на сняг по пътищата, състоянието на водопроводите и пр., много от бедите нямаше да се случват.

Проблемите са трупани от десетилетия. Лошо управление, тотална корупция, разложение в институциите, шантажи на някои места от партийни „калинки“ в администрацията, некадърност, мързел, злонамереност и престъпно безхабарие. Прибавете каквото още се сетите – ще приляга.

Няма оправдание за цялата тази свинщина, защото вместо радикални реформи слушаме обещания, дребнави заяждания, задкулисни сметки, демонстративно извиване на ръце от участниците в сглобката и пр. Прокуратурата обаче си е все същата маша на мафиотизирани политически кръгове, същата маша е и МВР, тайните служби и куп министерства. Какво като се извършат някои промени на хартия? Дори в Конституцията да влязат нови и красиви текстове, те няма да бъдат прилагани. И сега има чудесни закони, но никой не се съобразява с тях.

Ще сме първата държава в Европа унищожена от корупцията. Запомнете го. Воплите за демографска криза са фалшиви. Вярно, че сме под 6 милиона вече, но е вярно също, че два и половина милиона избягаха от България заради т.нар. преход и крадливите управления. Тези два и половина милиона в чужбина са народили поне 300 000 деца. Ако бяха тук и бяхме законова държава, а не бананова република с грабливи режими, можеше да сме по средата на европейските стандарти. Пълна заблуда е, че увеличението на паричните помощи за повишаване на раждаемостта, ще дадат резултат.

Нищо подобно: парите ще потънат в гетата и вместо за децата и малолетните майки, ще отидат за ракия за мързеливите и необразовани „бащи“. Това е възможно най-деликатното описание на действителността.

Пето денонощие цели селища живеят като в условия на война! Това наистина е възможно само в разпадаща се държава. И се разпада с наша помощ, разбира се. Какви хора сме, щом псуваме държавата, но никой не излиза да изрине снега пред блока или къщата си. Немалко шофьори отсвириха предупрежденията на съответните служби за проблемни участъци, а после пред тв камери и микрофони бълват зловония срещу властта и политиците.

Не, че адресатите не ги заслужават, но сърдитите и нервни критици, или повечето от тях, са едни нахални, недисиплинирани, самонадеяни, невъзпитани и прости същества.

Всички сме в кюпа, това е ясно. Особено дразнещо е обаче в такава ситуация да слуша човек какви нападки отправя Бойко Борисов например срещу новия кмет на столицата. И никой не го репликира, че ток нямаше в Банкя и Панчарево, където ГЕРБ спечелиха местните избори и кметовете в тези райони са на Борисов. Тези кметове ли спряха тока? Незнайно защо му спестяват на този нахал подобни факти…   

Някой ден отминаващите кошмарни дни ще бъдат описвани като „петдневната война“. Със снега. Подобни „войни“ ще има и когато паднат обилни дъждове, задуха силен вятър, стане горещо през лятото и пр. Просто управлението и населението на тази страна са изгубили дори елементарно чувство за самосъхранение. Пагубно е, но за какво и е на такава нация да съществува без цел и посока? Само за да бъде доограбена?

А беше хубава страна с добри хора. Наистина ли е била?

Да обобщим: В петдневната война грабителите вдигаха вой, но не пострадаха. Отнесоха го ограбените, както винаги.

Кому е нужна такава държава?

Огнян Стефанов

frognews.bg