Когато бях зам.-председател на СДС, ме питаха за “мои” фабрика, ресторант, бензиностанция
Властта у нас се случва в личното пространство - то не е публично и не подлежи на контрол
Нашите капиталисти знаят какво е капитализъм от “Капиталът” на Маркс - друг не познават
- Коментирахте във фейсбук, че половината Добрич е знаел за 4-те тона суджук, за които депутат от ГЕРБ е натискал да дари местен търговец на месо, включително местните ръководства на всички партии, бизнесмени, полицаи, журналисти, но са си траели. Безразличие, страх или съпричастие е това, г-н Симеонов?
- Добрич е град! Има над 80 хиляди жители, има интелигенция от национално равнище, местни медии - вестници, радио, телевизия, музеи, театър, художествена галерия. В управлението му чрез Общинския съвет участват - ГЕРБ, Реформаторски блок, БСП, ВМРО, НФСБ, “Атака”, АБВ, ДПС... Това не е село Галиче с кмета Чоков и сина му.
Добрич е град, пряко свързан с историята на страната, с кмет от Реформаторския блок.
В него обаче, както съобщи главният прокурор, свободно се е разпореждал един депутат от два парламента, чието име така и нямаше да научим, ако не беше сценката със суджука. Той многократно е извършвал престъпления. От 2012 г. с месото, а колко преди това, не е известно. Упражнявал е натиск върху местната прокуратура, полиция, държавни служби за извършване или прикриване на други престъпления.
Не половината
град, всички
са знаели
- кмет, общински съветници, прокурори, полиция, циганите, мъжете, жените, народът... Депутатът е действал с група тамошни активисти. Споменават се още три имена. Те са командвали града.
Нещо като американски екшън за град Готъм, завладян от корупция и престъпност. Градът чака Батман или Супермен, за да се освободи от Злото. За Добрич Цацаров е в ролята на Батман.
Защо всички са си траели ли? Защото такава е представата за власт у нас. На властващите и на населението.
- Защо според вас българинът проявява такава голяма търпимост към корупцията?
- Това е стандарт на междуличностни взаимоотношения в държавната йерархия, в градежа на институциите - “ти на мене, аз на тебе”. Между двете страни няма закон, правилник, публичност. Взаимодействието е в “личното пространство”. При функционирането на държавата то не е публично и не подлежи на контрол. Дори да стане публично, да добие гласност - какво от това?
Нашият човек ще бъде силно объркан, дори безпомощен, ако му се предложи да действа според закона, а не чрез “бутане” или “вземане”.
Добре съм запознат с една обществена поръчка, при която за спечелилите конкурса, но отказали да “бутнат” беше издадено допълнително решение за тяхното елиминиране от състезанието. Включиха се и национални медии, някои от тях - от невежество, да има скандал, да има тираж. Публиката обича кръв, месо и митове.
Надежда за Батман!
Зная (не мога да го докажа пред съд!), че на строителни фирми, ако платят на когото трябва 30% от поръчката, са щастливи. Разбира се, това се отразява на качеството на свършената работа.
Зная вътрешноселищен път, който 5 пъти е “оправян” - чакъл, трошен камък, валиране, канавки и до тук. Следващият порой отнася всичко в дерето. Питам: “Защо не асфалтирахте?” Ами нали знаеш... парите свършиха, но успяхме да се отчетем пред началството.” За всичко е така навсякъде в Готъм.
- Пишете, че плащането под масата у нас е задължително едва ли не за всичко - от партиен и държавен пост до обикновена административна услуга. Завещание от от социализма ли е това или е особеност на пазарната икономика?
- Ние имаме капиталисти, без да имаме капитализъм. Нашите капиталисти знаят какво е капитализъм от “Капиталът” на Маркс. Те друг не познават. Това е Англия от началото на XIX в. в най-добрия случай. Ще е интересно да се извадят
политическите
и криминалните
досиета на
бизнесмените
и обкръжението им. Ще бъдете поразени. Кои от бизнесмените са пробили благодарение на свое изобретение?
- Казвате, че проблемът може да се реши само с консенсус между големите ръководства на партиите, дори с риск да стигнат до призива на Илия Павлов “гущерът да си откъсне опашката”. А защо не се решава от Темида?
- Всички са в кюпа. Това са хора, родени или живели, опитали се да оцелеят, да се приспособят към условията през прехода. Нито имаше закони, нито законотворците знаеха какво да се прави, нито прокурорите и съдиите знаеха какво да отсъждат.
За съжаление, без “пито-платено” няма как крачка да се направи. Ако обаче за някого има или бъдат изнесени данни за престъпления - панделата.
Хубаво е, дето
ще се строи
нов затвор
Според мен трябват поне още 5-6. “Пито-платено” след щателен преглед на имане, начин на живот, данъчни декларации и сведенията от партньорските служби. Може и да пропускам нещо.
- Чувал сте за “ваши” ресторанти, хотели, бензиностанции, гори, фабрики... Разкажете ми тези истории!
- Това беше по времето, когато бях зам.-председател на СДС през 90-те години на миналия век. Приписваха ми какво ли не. От общината в Черни Осъм пристигна писмо, в което ме молеха да взема мерки с “моята” фабрика, която замърсявала с химикали реката.
- Да разбирам ли, че във вас са привиждали едър капиталист, щом сте били политическо лице на СДС?
- Определено. Аз обаче хабер си нямах, че имам фабрика. И им казах, че нямам общо.
Помня как колеги ме заведоха в уж мой собствен ресторант в столичния квартал “Дружба”. Седнахме там на една маса, а те се подхилкваха и ме наблюдаваха как ще се държа, какво ще поръчам. И когато дойде време за сметката, стана ясно, че са очаквали да кажа: “Това всичко е за моя сметка!” Представяте ли си?
Мой шофьор пък си беше наумил, че притежавам бензиностанция, покрай която непрекъснато минавахме. Каза ми:“Айде тук да заредим!”И ми намигна. “Щом си решил тук - зареждай!”, отговорих му аз. Като приключи, дяволито ме попита: “И сега какво правим?”. Викам му : “Как какво? Отиваме и плащаме! А той: “Ама г-н Симеонов, не е ли ваша тази бензиностанция?” Пак през 90-те години на миналия век от мое име бяха поискали аптекар в Монтана да напусне аптеката си. Човекът се видял в чудо, ходил при мои близки и им споделил, а те ми разказаха тази история. Обясних, че никога не съм правил нищо срещу него.
- Като ви слушам се питам кое е вярно - че има корупция, или че има легенда за корупция?
- Не е просто легенда! Има прослойка, която прави корупция, ползвайки името на хора от властта. Ето, депутатът от ГЕРБ със суджука действа “от името на Бойко Борисов”.
Корупция има, но трябва да се разграничат “корупция” и “блъфиране”. Блъфиращите реално са до коляното на големите началници - депутати, помощници, охрана, шофьори или пък имат обоснована позиция - братовчеди, кумове, баджанаци...
Затова не вярвам на никакви твърдения - това е на този, онова е на онзи. Силно съм скептичен впрочем и за имотното и финансово могъщество на Пеевски, Доган, Борисов, Костов... Съмнявам се, че играта с цените на чадъри, шезлонги и прочие по морето се покровителства от “много високо място”, както беше речено по телевизията. Вероятно шетат децата на “лейтенант Шмид”! Не четири тона суджук, милиони се задигат от тези “деца”!
- Кога ще затворим корумпираните?
- Пътят е много дълъг, но днес зависи от силата, волята и разбирането на Бойко Борисов! От ГЕРБ. Ако той не схване за какво става дума, утре ще зависи от президента Радев и “новата левица”. Не става дума за БСП.
Добре е, че начело на държавата има двама генерали, които искат или не, трябва да докажат кои са и за какво се борят. Номерът със суджука свърши, свърши и номерът с “нося промяна”.
CV
l Роден в Монтана през 1942 г.
l Завършва философия в СУ
l Ст.н.с. в Института по социология на БАН от 1969 до 1991-а и отново от 2001 г.
l Зам.-председател на СДС и шеф на ЦИК за изборите за ВНС през юни 1990 г.
l Депутат от СДС в Седмото ВНС
l Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 - юли 1992 г.)
l Автор е на романи, новели и монографии
l Член на Съюза на българските писатели
