ПОЧЕТНИТЕ ГРАЖДАНИ НА РУСЕ ТАЗИ ГОДИНА СА 4 ПЪТИ ПОВЕЧЕ. ОБЩИНАТА ПРЕДПОЧИТА ЕМИГРАНТА-БАРАБАНИСТ ИЛКО, МЕГЛЕНА КУНЕВА И ПЛАМЕН БОБОКОВ ПРЕД БАБА ТОНКА
В последно време удостояването със званието "Почетен гражданин на..." от общините се превърна някъде в епидемия от безпринципност, пошлост, връзкарство и състезание кой от общинските чиновници (само те могат да предлагат удостояване на някого) по-напред и повече като количество ще успее да вреди свои хора за почит, нищо че те не я заслужават, даже напротив - някои са били вредни за града и срамят името му, други са разследвани за престъпления, трети са агенти на ДС, четвърти са съмнителни олигарси и измамници, има и хора, които просто са само приятели на табла и на обикновен белот и т.н.
Удостояването със званието "Почетен гражданин на Русе" започна от 1965 год. Първият почетен гражданин е руснакът Тихон Хренников, а последнитят уреден с почетност е необразованият барабанист-самодеец някой си Илко, който от 40 години се е изселил в ГДР и живее там, има в списъка някой си Томов, загинал като алпинист не знам къде си, някой си Витков, бил директор на станция, Миглена Кунева-Пръмова от София, единият брат Бобоков от Пиргово, милиционерът Ваньо Танов, кметът Митю Калчев, бивши кметове от Румъния и Гърция, пожизнен ректор...
За 59 години са удостоени 91 души.
42 от тях, близо половината, са дейци на културата, наградени за принос в културата на Русе, даже дядо владика Неофит (агент Симеонов) също е награден за култура, 22 от тях не живеят в Русе, има и почетни гражадани, които никога не са посещавали нашия град, не са стъпвали в него. Спортистите са 8, има 6 лекари, 4 бизнесмени, 3 юристи, 2 кметове, военнослужащ, преводач от руски език, нотариус...
Тези 91 човека за 59 години досега правят средно на година по 1 човек и половина.
Тази година, 2023 г., обаче има бум на удостояване. Общинският съвет удостои цели 6 души! Двама (33%) от тях - посмъртно, единият е от Лом, другият не го знам от къде е.
Това число 6 за една година е точно 4 пъти (400%) по-голямо от средното годишно число 1,5 на удостояваните за последните близо 60 години!
За сравнение, три пъти по-големия от Русе град Пловдив през 2022 год. удостои 2 души. Това число 2, съотнесено към населението, е фактически 9 пъти по-малко в сравнение с русенските 6 почетни граждани на три пъти по-малък град за една година, ако ме разбирате.
При това някои от удостояваните тази година, според мен, са доста спорни, като например един човек, който последните 40 години въобще не е живял в Русе, но е близък на приятвл на общински чиновник, той е удостоен за "изключителни заслуги и за принос за издигане престижа на Русе като важна неотменна част от развитието на националната музикална култура на Русе"; това е глуповатата и абсурдна формулировка нс Общината на мотива, така пише - "националната музикална култура на (?!) Русе", защо "на Русе"?, при положение, че Русе не е нация, а си е само един град. Как точно е принасял 40 години за "националната култура" на града ни от едно село в ГДР барабанистът Илко, никому не е известно.
Какво става?
Вероятно с този темп в скоро време всички близки приятели на общинските началници или тези, живи и умрели, от които те имат, или са имали, някаква лична полза, ще станат почетни граждани, а истински достойните - живи и умрели - като например Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Хитов, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, майор Атанас Узунов, от ново време Златан Ванев (единственият в света (!) русенец, кмет на село в общината, 3 пъти световен шампион в 3 различни категории и 4 пъти европейски шампион), Васил Попилиев, Алипи Найденов, певецът Николай Здравков, Мими Балканска, сктьорът Константин Димчев, световно известния писател Майкъл Арлън, Змей Горянин, художниците Никифор Цонев и Ради Неделчев, диригентът Саша Попов, композиторът Йосиф Цанков, пианистът Ото Либих, свръхпопулярният "посетител" Камен Донев и много други ще почакат, докато се свърши списъкът с "нашите хора".
Аз, грешният, внесох предложение в Общината само за Баба Тонка - да стане посмъртно почетна гражданка на Русе, тя не ми е роднина. Това предложение е по реда на нормата на чл. 28, ал. (3) и е съобразно чл. 21, ал. (1), т. 22 на ЗМСМА. Заведено е с вх. номер 364/34.05.2023 г. Предложението ми срещна див отпор от някои общински чиновници. Засега.
Председателят на общинския съввт - Русе в официален отговор ми съобщава как присъстващите общински съветници (може 5-6 души) "се обединили около тезата, че Баба Тонка е историческа личност с огромен принос за гр. Русе и за Република Бьлгария". Да му се чудиш на това обединение! Та Република България е създадена на 15.09.1946 г., а Баба Тонка е починала през 1893 г., значи 54 години преди Републиката. Как тя може огромно да принася за републиката от отвъдното, аз поне нямам представа?
Съобщават официално още, че Баба Тонка не може да бъде почетна гражданка на Русе, защото, буквално, "поколенията преди нас са именували на нейно име гимназия, улица в гр. Русе и къща-музей".
Това са приказки ала-бала, в стил "Дръж ми, вуйчо, каскетя", предназначени за простодушни глупаци, какъвто аь не съм, все още.
Забележете, къщата музей на Баба Тонка на кея, според автора на отговора, е нещо, което поколенията били именували в нейна чест "Баба Тонка".
Какъв аргумент само!
Общината твърди, че Баба Тонка не трябва да се почита с удостояване, не трябва да е почетна гражданка, защото имало... улица "Баба Тонка" и къща, наименована "Баба Тонка"! Имало си било "други подходящи начини", не каьвст какви. Представяте ли си?
Първо, това е тъп, сюрреалистичен (не казвам шизоиден) и смешен аргумент, изсмукан от пръстите на много предубеден човек с чувство за виновност, не го знам кой е.
Второ, ако влезем в контекста, ми то в Русе си има доста много улици и други обекти с имена на наши почетни (посмъртно) граждани.
Например на името на посмъртно удостоеният Константин Илиев поколенията са наименовали улица "Константин Илиев", пресечна на Главната. А на името на посмъртно удостоеният Апостол Арнаудов, мой приятел, има наименована гимназия, на Елиас Канети - наименован площад и т.н., да не ги изброявам всичките.
Защо за Елиас Канети може да има посмъртно удостояване за почетен гражданин на Русе, при положение, че поколенията разточително са "наименовали на негово име" дома му, площад в Русе, както казах, гимназия, център, библиотека, дружество, паметник с бухал и др.
Защо за някои може, а за Баба Тонка не може, кметът не дава? Питам!
Защо е това твърдоглаво чугунено упорство на Община Русе?
Защо ве, ей!
Аз знам защо е упорството.
Обяснението е, освен с интелектуалните възможности и моралните качества на определени фактори в Община Русе, но и друго: упорството има още политически и генеалогически корени.
Знаем на кого дядо му непосредствено след 09.09.1944 г. е бил заместник началник на русенската милиция, началник е печално известният кървав сатрап Мирчо Спасов, за когото самият Тодор Живков-Янко казва, че е най-големият убиец на българи, знаем че тогава под ръководството на двамата, и вероятно с участието им, са били разстреляни от милиционерите-комунисти и са заровени в трапове край Русе, край с. Нисово и край с. Щръклево стотици русенци, елитът на Русе, включително внучката на Баба Тонка.
Внучката се казва Тонка Обретенова-Просеничкова. Вижте я долу като бебе до баба си.
Гледат ни двете сега отгоре, от Рая.
Разбирам родовата комунистическа лоялност на кмета Пенчо, роден в Африка.
Как да почетеш някого, чиито потомци дядо ти е тормозил и избивал?
Баба Тонка ще бъде обявена за почетна гражданка на Русе, братя временни общински чиновници!
Ако не от вас, то от други, по-нравствени съветници, от друг, некомунистически, кмет, а и от цялото русенско общество, което, за разлика от вас, обича и почита Русенската Светица.
Запомнете го това!
акад. Петър Иванов
