Това написа в профоила си във facebook журналиста Георги Тошев
Гинка Станчева
1932-2023
Една от изключителните български актриси си отиде днес.
Фин човек, чувствителна и талантлива актриса.
Първата българска актриса на фестивала в Кан!
Ще я помня с усмивката й!
Моето детство и нейните роли на сцената на Младежкия театър!
Памет за Гинка Станчева!
Родена е на 15 юни 1932 г. в София.
През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София. Има участия в радио- и телевизионния театър.[1]
Има пано с нейните отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Гинка Станчева.
Добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“, както и първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“.
През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на популярния испански сериал „Синьо лято“ (озвучаваща Беа), както и на американския сериал „Малка къща в прерията“.
През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.
Георги Тошев
