Половин век от катастрофата, която отключи лудостта на Людмила

След кървавия инцидент щерката на Тато залита по окултното

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/polovin-vek-ot-katastrofata-koyato-otklyuchi-ludostta-na-lyudmila/119355 SvobodnoSlovo.eu
Половин век от катастрофата, която отключи лудостта на Людмила

След кървавия инцидент щерката на Тато залита по окултното

Кончината на Людмила Живкова през юли 1981 г. е една от най-тайнствените в политическата история на страната. Версиите за трагичния край на Татовата щерка са всевъзможни – убийство, самоубийство, естествена смърт, намеса на зли сили. Причината мистерията да е толкова голяма са окултните занимания на самата Людмила в последните 7-8 г. от живота й.

Преживяно преди точно половин век пътнотранспортно произшествие променя до неузнаваемост първата дама на републиката. Тя лудва по мистични учения като агни йога и минава под влиянието на шамани, махатми и врачки. „Трябва, изглежда, да си разбиеш главата в някоя катастрофа, за да ти дойде умът", заявява на Богомил Райнов

 

На 12 ноември 1973 г. Живков заминавал за Полша. Дъщеря му Людмила трябвало да е сред изпращачите на летището. По традиция обаче се замотала нещо вкъщи и тръгнала по-късно за аерогарата. Шофьорът й решил да навакса и настъпил здраво газта на Мерцедеса. „Разминават се с камион панеловоз, много дълъг. Срещу тях излиза някакъв военен с Москвич, тръгнал да изпреварва камиона. Влиза в тяхното платно и ги удря”, разказвал е приживе Иван Славков – Батето, вторият съпруг на мистичната Червена принцеса.

 

В момента на катастрофата Людмила четяла нещо. Затова и не разбрала какво се случва. В противен случай можело да се предпази. Лоша шега й изиграл и фактът, че е била без защитен колан по време на пътуването. Главата й се забила в предното стъкло. В резултат първата дама получила мозъчни кръвоизливи и сътресение. Следващите дни тя изкарала на границата между живота и смъртта.

Докторите се чудели дали да отворят черепа й, или да се опитат да я лекуват без операция. В крайна сметка избрали второто.

 

Лечението на Людмила продължило около 2 месеца. Едва в началото на февруари тя се върнала на работа, но била омаломощена. По главата й пък се виждали белези от катастрофата. Резките от челото били премахнати през пролетта на 1974-та в Париж със серия скъпи пластични операции. Във френската столица Живкова останала цели 40 дни.

 

Писано ли е било на Людмила да умре още на 12 ноември 1973 г.? Да, ако се съди по реакцията на Ванга след катастрофата. На пророчицата занесли някакви дрехи на Татовата щерка, които при инцидента били в злополучния Мерцедес. „Миришат на гроб, на смърт миришат, развикала се петричката ясновидка.

 

Чак когато разбрала, че Людмила все пак е оцеляла, Ванга се успокоила. Тогава направила и впечатляващо пророчество.

Обяснила, че Живкова нямало да умре от раните по главата, но съществувал риск да се помине, ако не обърнели внимание на вътрешните органи в корема и. Там имало спукан бъбрек, който пускал отрови в тялото. Точно така и било, установили по-късно докторите.

 

Людмила Живкова се възстановява след адската катастрофа от 1973 г. благодарение на румънския Петър Димков – лечителката Ана Аслан.

Знахарка №1 на северните ни съседи, помощ от която са търсили Джон Кенеди, Елизабет Тейлър, Йосип – Броз Тито, Хо Ши Мин и Чарли Чаплин, не само цери раните и болежките на Червената принцеса на НРБ, но и я подмладява.

Терапията провежда с патентования си препарат против стареене „Аславитал".

 

Аслан е –помолена да даде приноса си в лечението на първата ни дама от Иван Абаджиев – легендарен кандидат-член на Политбюро и секретар ЦК на БКП, който по онова време е наш посланик в Букурещ. Людмила оценява съдействието на свекъра на банкерката Цветелина Бориславова и когато малко по-късно над главата му надвисват облаци, спасява кариерата му.

 

През януари 1974 г. Абаджиев събира колектива на румънската ни амбасада на парти в резиденцията си. Поводът за тържеството е именият му ден. Купонът е грандиозен - леят се коняци, вина и ракия в огромни количества, замезва се с луканка и филета, има песни и кръшни танци. Подът буквално се тресе от хората, а заради вибрациите пада от стената портретът на Тодор Живков. Нито домакинът, нито гостите му обаче вдигат снимката на Вожда. Мнозина от присъстващите я подритват нарочно, а някои дори я тъпчат с токовете си.

 

Още на следващия ден разузнаването ни получава информация за гаврата с Първия. Сведенията са изпратени до зам.-министъра на вътрешните работи Стоян Савов, а той ги предава на началника си Димитър Стоянов. Последният не предприема нищо, решава да запази случай в тайна от държавното и партийно ръководство, за да не пострада Абаджиев – някогашният му началник в ДКМС.

 

Да, но информация за поругаването на портрета все пак стига до Живков. Генсекът на БКП е уведомен устно за случилото се в букурещката амбасада от руски разведки. „Защо не ми е докладвано?”, ядосва се Бай Тошо и нарежда провинилият се посланик да бъде привикан за обяснения в София.

 

Външният министър Петър Младенов, който също като Димитър Стоянов е отколешен приятел на Абаджиев по линия на Комсомола, моли Тодор Живков да не бъде краен в наказанието. Тато от своя страна настоява сгафилият дипломат да бъде отзован и да не получава нови нареждания в чужбина. Точно тогава обаче се намесва Людмила. Тя припомня на баща си, че човекът, когото е взел на мушка й е помогнал да се лекува при вездесъщата Ана Аслан. Предлага и компромисен вариант – родственикът на Цветелина Бориславова да си тръгне от Букурещ, след което да бъде изпратен посланик в Алжир.

 

Щом постига своето, Червената принцеса звъни на Абаджиев по телефона. „Бъди доволен – от заплата в румънски леи отиваш на доволствие в долари“, казва му тя. И го предупреждава да не прави повече гафове, защото при още една издънка татко й ще му види сметката и ще го остави без работа.

 

Абаджиев пристига в Алжир, а след няколко дни праща оттам шифрограма до МВнР. В нея посланикът информира, че в мазето на амбасадата открил прашасал и оплетен в паяжини портрет на Тато. Мистерия остава дали съобщението е някакъв вид презастраховка или индиректна подигравка с Живков.

 

 

Людмила била благодарна до края на дните си на Абаджиев и румънската лечителка Ана Аслан. С последната поддържала връзка до края на дните си, както и с българския й еквивалент Петър Димков. Знахарят полковник имал големи заслуги за увлечението й по мистичното, двамата прекарвали по цели нощи в разговори за спиралата на познанието, Дънов и богомилите. Живкова наричала познавача на билките татко Петьо, а той я зовял галено Людмилка.

 

С най-известния ни народен лечител първата дама на НРБ също като с Ана Аслан се запознала след автомобилната си катастрофа през 1973 г.

 

Макар и позакрепена от традиционната медицина, Червената принцеса още страдала от силно главоболие. Тогава съпругът й Иван Славков, генерален директор на БНТ, чул, че бащата на един от подчинените му цери и най-мъчителните болежки. Въпросният знахар, досещате се, бил Петър Димков. Неговият син Любомир работел като инженер в студията за документални филми към телевизията.

 

С посредничеството на своя служител Батето уредил на жена си среща при познавача на билките. Людмила отишла при Димков с обгрижващата родата й легендарна медицинска сестра Ани Младенова.

Майорката от УБО имала задачата да запише рецептите на полковника и да приготви отварите.

 

Петър Димков не само изцерил главоболието на ВИП пациентката, но и поизчистил главата й от белезите, останали от тежкото ПТП. Това станало със специалния му мехлем, забъркан от медсестрата Ани.

 

Заблуда е, че Людмила Живкова сложила прословутия си тюрбан, за да скрие с него резките от катастрофата. Не, тя криела обезобразеното си чело с прическата си. Затова и след злощастието ходела с нехарактерен за визията й бретон. Косата си вдигнала на кок и сложила тюрбана, след като мехлемът на Петър Димков и препаратите на Ана Аслан „Аславитал” и „Геровитал” извършили чудеса с лицето й и белезите от автоинцидента по кожата й изчезнали.

 

Под влияние на Димков, Ана Аслан и Ванга дъщерята на Тодор Живков се отрекла напълно от традиционната медицина и се фокусирала върху билките и отварите. Изхвърлила и месото от менюто си. Станала толкова заклета вегетарианка, че дори „татко й” Петьо направил забележка, задето прекалявала. Людмила минала на семки и треви, а един ден от седмицата не хапвала нищо.

Източник: Уикенд

2 Коментара

Мария луна

преди 4 месеца

Най прогресивният ,смел олитик от времето на съветския социализъм. Ние винаги мразим,не ценим никой,защото сме "влики',но в завистта

Коментирай

Мария луна

преди 4 месеца

Най прогресивният ,смел олитик от времето на съветския социализъм. Ние винаги мразим,не ценим никой,защото сме "влики',но в завистта

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.