Понеже обичам да разсъждавам и много добре знам какво се случва в общинските съвети, да поразсъждаваме върху следната хипотеза:

Понеже обичам да разсъждавам и много добре знам какво се случва в общинските съвети, да поразсъждаваме върху следната хипотеза:

Един партиен лидер, да речем Х и неговото протеже, да го наречем Д, са обещали на друг партиен лидер, наречен примерно Б, че ще направят всичко възможно в София да не се избере председател на СОС и съответно да се предизвикат нови избори, когато партийния лидер Б ще предложи кандидат, който да спечели. И съвсем хипотетично са взели едни пари и/или са им обещани разни неща. Те са поели ангажимент, че нещата ще се случат по планирания начин.

Едни други общински съветници, да ги наречем У, са усетили какво се случва, имали са собствено мнение и са гласували така, както са решили, че е правилно, наивно смятайки, че някой ги е пратил там да вършат работа, а не да въртят едни схеми и да обслужват едни интереси.

Първата група - лидерът Х и протежето Д, се оказват в ситуация да не са си изпълнили ангажимента, и трябва, о, ужас, да върнат парите. А хипотетично се говори, че те кръв повръщат, пари не връщат.

Тази съвсем отвлечена евентуална хипотеза може да обясни бесът, с който изключиха едни свои съпартийци и стари приятели. Приятелството си е приятелство, ама в политиката всичко е пари. И синджир, разбира се!

Елена Гунчева-Гривова