Потрес! Чуйте как човекът, изпратил “качулки” на Порт Европа Валентин Каравълчев си говори по телефона с духа на покойната Вера Кочовска. С кой акъл журналисти и ченгета му се връзват?

Екс директорът на бургаския ФК “Нефтохимик” и пристанищен бос Валентин Каравълчев влезе във фокуса на медийното внимание през м. май т.г., когато стана ясно, че той е авторът на сигнал, въз основа на който местната полиция атакува свързвания Николай Филипов Порт “Европа”. В началото на м. октомври името му отново влезе в обръщение с меко казано смущаващите разкрития, които той направи за връзките на разстреляния Мартин Нотариуса с доскорошния му ортак.

Най-вероятно по този повод, на редакционната ни поща пристигнаха потресаващи по своето съдържание записи, свидетелстващи как бургаският бизнесмен води напоителни телефонни разговори …. с духа на покойната “пророчица” Вера Кочовска, напуснала този свят на 11 февруари 2011 г. “Дребен” детайл от ставащия все по-налудничав разказ сочи, че диалозите между покойницата и Каравълчев се случват близо десетилетие след смъртта й.

От над 11-те звукови файла, които екипът ни щателно прослуша става ясно, че мъж, за кого подателите на сигнала твърдят, че е не някой друг, а пристанищният бос, получава позвънявания, на които отговаря видимо разтреперан и дори изплашен. От другата страна на линията се чува дрезгав, задгробен глас, който на дълго и на широко му задава въпроси от семейно и дори интимно естество, касаещи брака и раздялата му с жена на име Диляна - бившата му вече съпруга.

Без да се спираме в детайли на всичко чуто, си струва да споменем на читателите как “Вера Кочовска” остро го гълчи задето Диляна нямала достатъчно дрехи, а Каравълчев виновно смотолевя, че наскоро благоверната му си е купила дънки, давайки да се разбере, че това й е предостатъчно. За повече дълбочина на съжденията си обявява, че дрехите не са най-важното в живота.

От друг запис научаваме, че Валентин и Диляна вече са разделени, а на него сърце не му давало да погледне друга жена, тъй като още таял чувства към законната си съпруга. “Кочовска” от своя страна го увещава да й намери заместничка, защото между тях всичко е свършено, но Каравълчев е категоричен, че след развода вече не е в състояние да изпита физическа възбуда, камо ли към друга жена. Единствените мигове, в които мъжката му физиология все пак напомняла за себе си, били спомените за интимните мигове с Диляна. Излишно е да казваме, че макар покойната врачка да е на години да му бъде майка, Валентин с отвратителен натурализъм, вулгарност и болезнена откровеност описва сексуалните си подвизи. Речта му е толкова не подобаваща, че в един момент самата “Кочовска” го скастря с думите: “…. Простак. Ти не си я ч*кал, а си правил любов ….”, а той се извинява като гузен гимназист.

За успокоение на читателите, които вече може би изпитват основателна загриженост дали все пак зли духове не са се заселили на Порт “Европа”, трябва да кажем, че подателите на аудио компроматите твърдят, че зад зловещия глас в слушалката е стояла не Вера Кочовска, а въпросната Диляна. Тя била измислила подла схема как да манипулира бившия си мъж, набирайки го от скрит номер, внушавайки, че си хортува с отвъдното.

Друг е въпросът в какво душевно състояние трябва да се намира бизнесмен, през чиито ръце минават десетки милиони левове и който оперира в обект от ключово значение за националната сигурност, (какъвто без съмнение е всеки порт), за да се върже на толкова плитък театър, разиграван зад стените на собствения му дом.

В друг пасаж от импровизираните СРС-та между него и “Вера Кочовска” чуваме, че той все пак е планирал консултация с медицинско лице по повод случващото се. “Пророчицата” в прав текст му казва: “…. Направо ако отидеш на лекар ще те освидетелстват….” Силно притеснен, Валентин я пита: “….. И да не ходя ли?…. Ако ме освидетелстват няма ли да ми създава проблеми по-нататък за работа, за бизнес?….” Гласът потвърждава, че наистина подобен преглед би имал крайно неблагоприятни последици за имиджа му, на което той примирено отвръща “…. По-добре да не ходя…”

В негова защита сме длъжни да изтъкнем, че Каравълчев не е единственият предприемач от обл. Бургас, допитвал се приживе до Вера Кочовска. Журналисти от екипа ни изброиха над 10 имена на много влиятелни джентълмени в региона, които не само са базирали деловия си и личен живот на нейните врачувания, но щедро подпомагаха семейството след кончината й, дори назначаваха децата й на работа в заводите си. Което идва да покаже, че свръхестествените способности на Кочовска определено са повлияли върху възприятията им за реалността. Друг е въпросът, че Каравълчев определено не е халюцинирал, т.к. позвъняванията и разговорите са факт, в който читателите ни сами ще се уверят. По-скоро говорим за лековерност и склонност да се приема желаното за реалност.

Тук е мястото дебело да подчертаем, че даваме право за отговор на всеки, почувствал се засегнат от написаното, особено ако е в състояние да докаже по надлежен ред, че това не е неговият глас.

Ако приемем, че все пак читателите чуват самия Валентин Каравълчев, възникват няколко основателни притеснения. Първо – допуснал ли е той пристанището, кабинетът и най-вероятно личният му автомобил да бъдат подслушвани, а пробивът станал ли е в строго охраняваната зона на порта? На второ място защо не е проявил способност за критично мислене, хващайки се на въдицата на бившата си съпруга и приемайки за чиста монета твърдението, че си говори с покойница, пък макар и надарена с екстрасензорни способности. Трето, но не и по важност - диалозите свидетелстват за меко казано разклатена душевност, съчетана с дълбока лична травма от раздялата с жена му.

В светлината на всичко казано до тук, обаче няма как да не си зададем въпроса каква е надеждността и достоверността в показанията на човек, преживял подобен срив и реагирал по ред и начин, нямащ общо със здравия разум.

Поднасяме извинение за изпълнения с цинизми диалог между Каравълчев и гласа на “Вера Кочовска” като оставаме с надежда героят на днешния разказ все пак да е превъзмогнал душевната си травма и да се е стабилизирал психически.