Престъпление: Ето коя фирма реже Паметника на Съветската армия незаконно – без договор за демонтаж (РАЗКРИТИЯ)

Къде е Инспекцията по охрана на труда ? Всички работят без каски и предпазни колани и облекло ? Възраждане и БСП ,започнете от малкото и вървете към по големите неща. Как е обезопасено това скеле? Откъде вземат ток, това законно ли е ?

Къде са протестиращите хора на изкуството? Къде са скулптури, художници и архитекти? Пред очите ви се унищожава труда на вашите учители! Или плачете само за пари за халтури ?

Каквото и да говорите, каквото и да правите, накрая ще завършите като укрите - изловени като улични псета по улиците и которките си и пратени на заколение на фронта.

Паметникът е символ на една победа, на една армия, която разгроми ФАШИЗМА и направи възможното Европа да същствува свободна от фашистката чума на Хитлер. Народът, чиято армия победи, даде 22 млн. жертви руснаци, украинци и др. народности, и това не може да се забрави. Историята има своята памет и насилственото й изопачаване не може да я промени безнаказано. Това трябва да знаят вандалите на Мирчев и останалите малоумници от ДБ-ПП.

Ето колко са необходими вече "Черните ангели"!!!

Ще издигнем друг паметник на армията освободителка- по здрав, по висок и по внушителен. Всичко се връща . Няма да прости и да забравим.

Някога /1977 г/ проф. Янко Янков, тогава още асистент по ТСУ в ЮФ на СУ, и по повод отнемането на Съдебната палата и превръщането и в музей, каза: "Освен сграда, тя е и символ! Символ на правосъдието в България. Много правилно я отнемат! Защо да съществува символ на нещо, което не съществува". Хайде, обяснете ми днес, как да останат символите на победата над фашизма като България се управлява само от фашисти? Това, че наследниците на победените фашисти не искат да виждат символите на тази победа е ясно! Не ми е ясно, обаче, довчерашните комунисти и техните копеленца къде са се скрили и защо мълчат? Защото 33 години, освен със сделки, сглобки, колаборации и други съюзи, създадени за ограбване на България, с друго не се занимават!

Много ви боли Цруя

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.

Тъжно ми й, дядо, жално ми й, ала засвири – не бой се, – аз нося сърце юнашко, глас имам меден загорски, та`ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища – горите ще я поемат, долища ще я повторят и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска, та тегли – тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи – ала съм му думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти – доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, – пък ще си викна песента!