Имало едно време една губерния, в която един Ковчежник живеел обаче под наем. Понякога така постъпвали ковчежниците, не само от много акъл, а и поради управленските им обстоятелства, в които трябва да лавираш – хем беден губернаторски ковчежник, хем живееш в лукс.
Дошли времена, в които губернията се разтресла от вътрешни битки. Баш губернаторът срещу баш тамадата в сянка, разбойниците на баш губернатора срещу разбойниците в сянка, и така се нагнетило напрежението, че можело да се реже с кама, точно така, както мутрите на губернията отсичали ушите на непослушните.
Ковчежникът си повярвал толкова, че е най-значимия и недосегаемия, разбира се след баш губернатора, че я подкарал през просото. И се олачнял съвсем.
Дошли и времена, в които де що забогатял имало в губернията, бил подложен на „ресто“ и рекет, упражнен чрез всички инквизиторски институции на губернията.
Всички подложени на щавене мълчали и стискали зъби, плащали, и чакали по арестите докато им се размине, но един се намерил – викали му Али Баба, и тъй като не бил лабораторно създаден, а идвал от улицата, докато другите ги назначавали за богати, демонстрирал как се води война и че няма да стане по традицията „рекет даден – рекет приет“.
И обърнал наопаки с хастара Играта.
Ковчежникът се запритеснил, но пред стен вестниците на губернията се правел на ампери куку. И продължавал да си мисли, че ще му се размине, защото баш губернаторът не може без него, а баш инквизиторът няма да му посегне.
Обаче Ковчежникът не подозирал една мъничка подробност. Коварна подробност – че когато баш губернаторът предстои да се удави в блатото с лайната, първият на когото ще наведе главата да се набълбочи е точно ковчежникът.
Летописците на приказката не могат да бъдат сигурни в това кой точно извъртял на Ковчежника оперативната врътка – дали баш губернатора, или баш тамадата в сянка, или всички заедно, оплетени като свински черва, но един ден било наредено на хазаина на Ковчежника всички камери, охрани и прочие на мястото, където живеел ковчежника, да… замижат.
С тиха стъпка там където трябва влезли „тихите стъпки“.
И какво да видят? В покоите на ковчежника били заснети килограми диаманти, милион и половин евра и прочие.
„Тихите стъпки“ тихо запечатали „събитието“ и си излезли все едно нищо не е било.
На това в губернията му викали оперативна комбинация.
Тя не задължително влизала в съда на губернията, обаче вършела работа, когато трябва, пред когото трябва и за каквото трябва.
Ковчежникът не подозирал как е разкрит и запечатан. И все още го играел ербап.
Докато баш губарнаторът, баш тамадата в сянка и баш инквизиторът на губернията не решат да му отрежат главата.
А диамантите и милионите? – ще попитат децата преди заспиване.
Те щели да сменят джобовете, докато летописците три дни и три нощи яли, пили и се веселили…
Afera.bg
