ПРОБЛЕМЪТ Е АКО ОСТАНЕШ ЖИВ…
Енчо Господинов пред “ Не се страхувай “ с Васил Василев
‘’ Великолепният писател Амос Оз, известен като “израелският Чехов”, има една малка книжка, озаглавена “Как да излекуваме фанатик”. Там писателят обяснява откровено и почтено каква е същността на конфликта между евреи и палестинци . Който е чел този честен анализ лесно може да си обясни защо се случи тази трагедия в Газа и защо този пожар продължава да гори вече близо век.
Амос Оз, който от личен опит знае какво е война, пише:”…израелско-палестинският конфликт не е религиозна, нито междукултурна война, не е сблъсък между две традиции, а обикновен имотен спор на кого принадлежи тази къща.”
Палестинците, казва той, са в Палестина, защото Палестина е тяхната родина, единственото място, което биха могли да нарекат свой дом. Израелците са в Израел, защото на света няма друго място, което евреите като народ , като нация, биха могли да нарекат свой дом.
И продължава, мъдрецът и войникът на перото Оз:”Колкото и да е странно, историческата съдба на палестинците и на евреите е доста сходна. Евреите бяха прогонени от Европа, също както палестинците бяха изхвърлени първо от Палестина, а после и от арабските държави.”
Драмата, която започна на 7 октомври с убийството от “Хамас” на стотици невинни еврейски жени, деца и младежи, продължи с убийството на многократно повече също така невинни палестински жени, деца и младежи. Ако Амос Оз беше жив да види тази касапница, пак щеше да ни каже:”Нуждаем се от болезнен компромис. За мен компромисът означава живот.”
Какво искат палестинците? Същото, каквото и евреите. Искат своето парче земя. Свой дом. Така са се стекли нещата, че домът е един. И сега, казва писателят, който знае как мирише войната, “ …надявам се на честен и справедлив развод между Израел и Палестина. А разводите никога не са щастливи…”
“Никой не иска да се изнесе от апартамента. И понеже той е малък, ще трябва да се реши кой ще остане в едната спалня и кой ще вземе другата…”
Както виждаме, засега разводът не върви мирно. А няма обективен и безпристрастен съдия, който да насочва делото към справедливо решение.
Така вечният въпрос дали на това библейско парче земя има един народ повече, или една държава по-малко, остава и до днес неразрешен.
Така десетилетия наред, в отсъствието на смели лидери като Ицхак Рабин, пожарът продължава да гори в ивицата Газа и на Западния бряг на река Йордан, където милиони палестинци живеят в очакване на смъртта, както техните съседи в кибуците или градовете на Израел живеят в постоянен страх кога ще завали дъжд от ракети.
Напразно моят приятел Матиас, който работи за Агенцията на ООН, помагаща на палестинците да оцелеят в окаяния си живот, напразно се надява той, че тази вакханалия ще спре. Цели поколения палестинци израснаха и умряха в бежански лагери, както и цели поколения евреи жадуват мир, а плачат в страх.
Ето какво написа преди няколко дни един палестинец от Газа до моя приятел и колега Матиас:
“ Тук всички чакаме на дълга опашка кога ще ни дойде редът да умрем. Никой не знае кога точно ще настъпи този миг. Всеки палестинец в Газа е в очакване на ракетата, която ще го убие. Но това е по-добрият вариант: когато си мъртъв, ти не чувстваш нищо. Проблемът е ако останеш жив - тогава трябва да оплачеш близките си, после да ги погребеш…А наоколо няма и гробища. И после отново трябва да се наредиш на опашката за смъртта, чакайки своя ред да умреш…”
Така се случи в моя живот, че близо половин век наблюдавах войни и драми от всякакъв вид, фалшиви политически обещания и ялови дипломатически инициативи, които не донесоха нито мир, нито благоденствие. Седем години се проливаше кръв в нашата съседка бивша Югославия, седем години се говореше за Женевски конвенции и Международно хуманитарно право, докато пред очите на света се редяха касапница след касапница, Сребреница и Вуковар, Сръбска Краина и полята край Прищина. Вместо Силата на Правото наблюдавахме Правото на Силата. Дори отрезвяващата логика и апели за мир на швейцарската юристка Карла дел Понте не помогнаха на група цинични политици да спрат грохота на оръдията. Не помогна и мъдростта на опитния юрист Професор Теодор Мерон от Нюйоркския университет, който преди още много години писа на тогавашния израелски министър-председател, че не е законно да се краде земята на палестинците и в отговор да се очаква мир от тях.
Дори силата на перото на журналистическия Голиат Сиймор Хърш, който многократно е разкривал мръсни политически афери, не можа да убеди политици като Бенджамин Нетаняху защо фанатизмът няма да разреши мирът да се установи по библейските земи. Нещо повече, страхът сковава душите и перата на журналисти и дипломати, на генерали и ранобудни телевизионни “звезди”. Страхът да не ги нарекат антисемити, ако критикуват грешни политически решения на Израел; ако случайно кажат, че палестинците не са животни, а човешки същества които искат да живеят в свой дом и с достойнство.
Едната страна в тази трагедия смята, че тук има един народ в повече. Другата вероятно е убедена, че има една държава по-малко. Тяхната.
Има и от двете страни случаи на животинска жестокост, на фанатизъм, както ни напомня Амос Оз. Но примерът на България и на българите, които спасиха своите евреи по време на фашизма и на Втората световна война ни подсказва, че силата на един народ е в смелостта да подаде ръка на унижените и застрашените от лагерите на смъртта, и че днес никой не трябва да се страхува от езика на Истината, особено когато светът е пред пропаст. ‘’
( Интервюто с Енчо Господинов е излъчено в предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев на 16 октомври 2023 г. по Евроком )
