Ранното разпознаване на симптомите трябва да започва още в училище, а достъпът до лечение и рехабилитация да бъде еднакъв във всички райони на страната
Изкуственият интелект вече подпомага лекарите при ранното разпознаване на мозъчните увреждания вследствие на инсулт, а нов дигитален калкулатор ще дава възможност за индивидуална оценка на риска от заболяването в рамките на пет години. Технологиите обаче са само част от необходимите промени – ефективната борба с инсулта изисква профилактика, разпознаване на симптомите от населението, равен достъп до специализирана помощ и последователна грижа след болничното лечение. Това заяви пред БГНЕС проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“.
„Изкуственият интелект вече се използва активно. С помощта на програмата ASPECTS могат да бъдат разпознати исхемичните зони в мозъка и да се оцени развитието на увреждането“, обясни проф. Масларов. По думите му подобни инструменти подпомагат лекарската преценка и дават възможност за по-информирани решения при диагностицирането.
Калкулатор оценява риска от инсулт за пет години
Сред новите инструменти за превенция е калкулаторът за индивидуална оценка на риска от инсулт, разработен от специалисти от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Чрез сканиране на код и попълване на анкета човек ще може да получи ориентировъчна оценка на риска си за следващите пет години.
Проф. Масларов уточни, че резултатите трябва да се разглеждат с необходимата предпазливост. Той посочи, че подобни инструменти вече се използват, включително разработен от Световната здравна организация рискометър, който има доказана предиктивна стойност.
„Тези приложения не могат да оценят всичко по начина, по който го прави лекарят. Целта им е да насочат вниманието на човека към собствения му риск и да го мотивират да потърси медицинска консултация“, подчерта специалистът.
Разпознаването на симптомите трябва да започва още в училище
Недостатъчното познаване на първите признаци на инсулта остава сериозна пречка пред навременната реакция. Според проф. Масларов информираността трябва да се изгражда още от най-ранна възраст, включително чрез работа с деца в училищата и детските градини.
„Важно е населението да познава основните признаци на инсулта още от детска възраст. Децата често прекарват много време със своите баби и дядовци, които са сред основните рискови групи. Затова обучението на най-малките може да има значение и за навременната реакция в семейството“, заяви той.
В тази връзка проф. Масларов посочи, че на 29 октомври, Световния ден за борба с инсулта, планира среща с ученици от столично училище, посветена на заболяването и неговото разпознаване.
Грижата не приключва с изписването от болницата
Еднаквият достъп до специализирана неврологична помощ във всички райони на страната е сред основните условия за подобряване на лечението, смята проф. Масларов. Той подчерта, че пътят на пациента трябва да започва много преди появата на остри симптоми – с разпознаване и контрол на рисковите фактори, и да продължава след болничния престой.
„Инсултът не започва с докарването на пациента в болницата и не приключва с болничното лечение. Необходимо е да се откриват рисковите фактори и да се предприемат мерки срещу тях, а след острия период да има ранна рехабилитация, проследяване и подкрепа за връщането на човека към работата и семейството“, заяви проф. Масларов.
По думите му дигиталните технологии могат да подпомогнат оценката на състоянието и проследяването на възстановяването. За да има реален ефект обаче, отделните етапи трябва да бъдат свързани в непрекъснат процес.
„В момента има прекъсвания по веригата, а грижата трябва да бъде последователна“, подчерта проф. Масларов. І БГНЕС
