Носталгията не е по Тато, а по стабилността на държавата при неговото управление
С историка и политика Драгомир Драганов разговаря Пенчо Ковачев
- Тодор Живков умря на 6 август 1998 г. Достатъчни ли са тези 20 години като исторически период за обективна оценка за неговото управление, проф. Драганов?
- Много достатъчни. Но, първо, светла му памет и Бог да го прости Тодор Живков. Второ, по негово време, а това са 35 години - от 1954 до 1989 г., България се промени жестоко. Да го кажа шеговито - селяните станаха граждани, а гражданите - селяни, защото ги пращаха на бригади по селата... Но България дръпна много напред.
- Развитие имаше в цяла Европа, сигурно и без него България щеше да дръпне...
- Може би сте прав. Но нали все пак е важно кой през тези години е бил начело на държавата. Вярно е, че в същото това време Унгария на Янош Кадар дръпна много напред. ГДР на Хонекер също дръпна много напред. И от тази гледна точка сте прав - целият свят се е развил. Но да не забравяме, че имаше и една 1968 г., в която Чехия я спряха да върви напред. Франция я бутнаха да върви напред. А България седеше отстрани, благодарение на Живков.
Той си беше един наистина хитрец.
Сега е много лошо да се казва андрешковец, но той беше такъв - гледаше какво става и главно се грижеше за благото на България.
Само тази хитроватост ли помогна на Живков да се задържи толкова дълго на власт?
- А, не! Той беше практичен човек. Като истински селянин знаеше, че ако стъпиш с двата си крака на земята, няма да умреш. И от тази гледна точка той дори и идеята за 16-а република на СССР я използва по селски, по правешки.
Един вид: Абе, я да видим каква ни е далаверата тук!
И далаверата излезе...
- Някои ваши колеги историци казват, че тогава той е използвал думата сближаване, а не сливане със Съветския съюз, както вие твърдите в своята книга?
- Аз твърдя, че той говори за сливане. Но казва... и в перспектива - сливане. Живков прави всичко това от лични подбуди. Стремежът му е да си закове властта в партията и в държавата. И знае, че най-добрият начин е да наблегне на проруските, просъветските или прославянските чувства на българите. Много добре разбира, че ако каже: Ние искаме да станем 16-а република, който и да излезе срещу него - как така ние ще си затрием националната идентичност?!, ще бъде обявен за враг и антисъветчик.
- Ако Живков нямаше подкрепата на Съветския съюз, щеше ли да издържи толкова дълго време на власт?
- През 1956 г. начело на СССР идва Хрушчов. Слага чисто нови лица навсякъде в страните от тогавашния соцлагер. Едно от тях е и другарят Живков. Хрушчов дава правото на всички тия нови лица да правят т. нар. национални социализми.
Например в Унгария беше т. нар. ларж социализъм. В Полша беше социализмът на 80- процентното самостоятелно селско стопанство, Източна Германия беше избрана да бъде витрината на социализма срещу Запада.
- А в България какво се получи?
- Нещо много интересно. България в рамките на СИВ беше оставена в т. нар. втора категория. Сега какво е модерно да се казва в Евросъюза? - Втора скорост? - Да. Ние тогава бяхме определени за селскостопанска държава. Доставчик на евтини селскостопански продукти за развитите социалистически страни. И Живков каза: “Абе, я си гледайте работата!”.
- Откъде го знаете?
- От премиера Станко Тодоров. Живков обявява, че ще правим индустриализация.
И я направихме. Кой каквото ще да казва. Преди 1989 г. имахме ли ДЗУ в Стара Загора? Имахме. Имахме ли “Химко” във Враца? Имахме. Имахме ли “Полимери” в Девня.
Там не се произвеждаха краставици и домати. - А заради това своеволие не му ли дърпаха ушите от Москва? - Не. От Кремъл започнаха да му ги дърпат покрай дъщеря му Людмила. Тя възприе една независима, доколкото може, политика на припомняне, че ние сме първата славянска държава. И че те пишат на нашата азбука. Но това е отделна много голяма тема.
Когато сега започнаха да разкриват агентите на 14-и отдел на ДС, се разбра, че те са работили за това - да докажат, че ние сме първата славянска държава. Живков подкрепи дъщеря си. И тогава взеха да му се сърдят. - Той как реагираше? - Ами като хитрец.
Награждаваше Брежнев с ордени, медали, звания като “герой на НРБ”... Но дойде Горбачов на власт и каза: Хайде стига. Между другото, през 1985 г. в София имаше среща на Политическия консултативен съвет (ПКК) на Варшавския договор тук, в София.
Бях свидетел как Горбачов седеше и записваше всяка дума, която казваше Живков...
- И какво толкова важно е казал?
- Тогава Живков заяви за първи път: “Социализмът си отива, другари!”. Беше ноември 1985 г. на срещата на ПКК.
- Какво предложи Живков за спасяването на социализма?
- Тогава предложи японския модел. - Каква беше реакцията на останалите социалистически лидери? - Пълно мълчание.
- Вие откъде знаете това?
- Тогава участвах в подготовката на доклада на Живков за срещата в София. Разбира се, докладът беше написан и с участието на къде-къде по-умни глави от моя милост. И Живков го каза! Освен че беше андрешко, хитрец, той беше много практичен и много прозорлив. С Живков се виждах и след ареста му. И тогава разбрах, че той е и много добър конспиратор Нищо не признаваше! Само викаше: Дай да пийнем по едно уиски.
Казвам: Другарю Живков... не, ние вече бяхме на Тато и Драго - Тато, ти нали не пиеш?
Ха-ха-ха - пускаше смеха си той, - аз сега съм под домашен арест и мога да правя каквото си искам...
- Деня, в който Живков умря, премиерът Иван Костов обяви смяната на парите. Нарочно ли го направи?
- Тази смяна беше необходима. Получавахме безумни пари като суми. Италия направи същото и Франция. Въпросът е, че при всяка такава реформа цените отиват нагоре за сметка на джоба на българина.
През 1962 г., и Живков направи парична реформа 1 към 10. Дотогава за 90 ст. обядвахме, а след смяната на парите обедът стана над 2 лева. Така беше и при Костов. И сега така ще стане, ако въведем еврото.
Бях в Испания, когато сменяха песетата с еврото. И моите испански колеги, които не са бедни хора, защото са университетски преподаватели, ревяха от ужас, че всичко се вдига с 20-30 процента. - Има ли още носталгия по Живков, вече израснаха няколко поколения?
- Това не е носталгия към Живков. Това е носталгия към онова време - че милицията ни пазеше, а не като сега. Че имаше сигурност, нормални цени, а не като сега. Носталгията е по тогавашната стабилност в държавата.
Едно време Емил Димитров пееше “Моя страна, моя България...”.
След последната история с Митьо Очите и неговите съратници вече ще пея “Ваша страна, ваша България...”.
http://24chasa.bg
