Преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Искра Баева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Международния ден на жената 8-ми март за жените в българската история.
Фокус: Всички знаем за Райна Попгеоргиева, за Баба Тонка. Каква е ролята на жените от периода на Възраждането и националноосободителното движение на българите?
Проф. Искра Баева: Ролята на жените от онзи отдавнашен период от българската история е характерна за Ориента, в който се намират българските земи благодарение на Османската империя – на майки и съпруги, част от традиционното семейство. Затова е толкова важно днес да знаем, че е имало и такива българки, които се противопоставят на традицията и се включват в хайдушкото движение, стремят се към по-високо образование, към професии като учителската. В крайна сметка немалко българки подкрепят националната революция, но го правят по женски – с тъкане и бродиране на знамена, с подготовката на дрехи и храна за въстаниците, с други думи – с не толкова героични, но абсолютно необходими дейности.
Фокус: Кои жени-революционерки са по-малко известни, а заслужават да бъдат споменавани по-често?
Проф. Искра Баева: Ако става дума за периода преди Освобождението, заслужава да се споменат майките на революционерите, учителките и литераторките – преводачки и поетеси. Тяхната роля не може да се сравнява с подобни постижения на жените в Централна и Западна Европа, но причината за това не е в липсата на качества, а в различния условия за дейност на жените в държавите там и тук, на Балканите. Истинското навлизане на жените в революционното движение настъпва в останалите под османска власт македонски земи, както и в македонското революционно движение в България, но и в левите революционни движения в свободна България. А тъй като става дума за 8 март, ще припомня, че българката Ана Маймункова е тази, която през 1920 г. на международна женска конференция в Москва предлага 8 март да се обяви за официален празник в Съветска Русия. Така става своеобразна продължителка на делото на Клара Цеткин, на която дължим този ден. А инак в българското социалистическо движение се включват много жени, тъй като идеята за социална свобода се свързва пряко с желанието на жените свободно да избират професията си, начина си на живот, семейните си и любовни партньори, все свободи, неприсъщи на традиционното патриархално общество в България.
Фокус: Въпреки, че след Освобождението в Търновската конституция е заложено всеобщото избирателно право, жените в България получават право да гласуват чак през 1938 г. С какви трудности е съпътствана борбата на жените у нас за равноправие и какво е значението на 8 март и неговото отбелязване?
Проф. Искра Баева: Да, така е, текстът от Търновската конституция за „всеобщото избирателно право” не бива да ви заблуждава – става дума за такова право само за мъжете и то онези, които са навършили 21 години. С това ограничение от самото начало не се примиряват образованите български гражданки. Още в края на ХIХ век те създават женско движение и се включват в европейската борба на жените за избирателни права - най-известна суфражистка в България е Димитрана Иваннова от Русе. Между българките, борещи се за права, са още Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, Мария Джидрова и др. Българките продължават борбата за правото да участват в избори с десетилетия, през 1937 г. гласуват на общински избори и след като експериментът се оказва успешен, на следващата година вече могат да гласуват и на парламентарни избори (но не и да бъдат избирани). Но съм длъжна да направя уговорката, че става дума само за онези жени, които са или са били семейни. Най-прекият път за социално издигане на жените още тогава е образованието – все повече жени завършват Софийския университет и така показват своите възможности не само в хуманитаристиката, към която обикновено се смята, че имат влечение, а и в точните науки. Едва след Втората световна война жените получават пълни избирателни права и то по съветски модел. Тогава започва да се говори за еманципация, която обаче често е демонстративна, защото не води до истинско равенство на половете, а до демонстриране на възможностите на жените да практикуват „мъжки” професии в индустрията, транспорта, механизаторството, летенето. Новите възможности и задължения за трудова реализация превръщат жените в преобладаващи в някои професии, като образованието, медицината, средната администрация. Празникът Осми март от ден за демонстрации постепенно се превръща в празничен ден. Вместо за борба на жените за равни права и възможности за реализация той става празник на колежката, а май и на цветарката. Това е социалистическото наследство на празнуването на Осми март.
Фокус: Кои са най-изявените дейци на движението за правата на жените от този период?
Проф. Искра Баева: За борба за права на жените може да се говори в периода преди 9 септември 1944 г., защото по-късно това се превръща в държавна грижа, като правата на жените се декретират и превръщат в закони. Но в Третото българско царство има много жени от различни прослойки и с различни политически убеждения, които се включват в женското движение. То има цивилизационен характер, тъй като се стреми да изравни българките с другите европейки по техните възможности да творят и да се развиват свободно. Женските движения организират широк кръг дейности, като се започне с усъвършенстване в домакинските способности – готвене, бродиране, градинарство, и премине се през реализиране на интелектуалните възможности на жените и правото им да упражняват свободни професии, за да се стигне до политическото представителство. Всъщност женски организации има почти във всеки български град, съществуват и много исторически изследвания, проблемът е, че в България има слаб интерес към тази проблематика. Обяснявам си го с трайните патриархални традиции и запазващия се ориенталски манталитет сред българите.
Фокус: Каква е ролята на жените в антифашистката съпротива в България?
Проф. Искра Баева: Както казах, жените са много активни в социалистическото движение, затова немалко от тях се включват в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Разбира се, че жените са сравнително малка част от партизаните – изчисляват ги на 620, което е по-малко от една десета от общия брой. Те участват и в бойните групи. Най-известни стават онези, които загиват, като Виолета Якова, Йорданка Чанкова, Анушка Драгиева, а на едно младо момиче партизанка е кръстен Велинград. Ще припомня и някои от останалите живи – Вълка Горанова, една от организаторката на протестите срещу антисемитската политика на българското правителство, Митка Гръбчева, която описва преживяванията си от съпротивата в книгата „В името на народа”. Но, разбира се, борбата с оръжие в ръка не е женска работа, жените се включват в нея само заради екстремната ситуация.
Фокус: Жените заемат активна роля в най-новата история на България. През 90-те години има много изявени жени политици. Доскоро имахме жена председател на народното събрание, не е изключено да имаме и жена министър-председател. Трайна ли е тенденцията на постоянно нарастване на ролята на жените в нашия обществен живот от Освобождението до днес?
Проф. Искра Баева: Участието на жените в управлението е днешното лице на борбата за равноправие на жените и то не само в България, а и в Европа и навсякъде по света. Тя е необходимa, защото всички данни на ООН показват, че жените продължават да получават по-ниски заплати от мъжете за извършването на една и съща работа, че са масово представени в нископлатените професии и обслужващите дейности, а броят им драстично намалява във високоплатените и ръководни длъжности. И няма кой друг да се бори за техните права, освен самите те. Затова е важно да имат свои представители в политиката. Ако погледнем женското политическо присъствие при социализма, ще видим, че го има, но е подчинено на формална представителност – в народното събрание, в местната власт има квота за женско представителство. Но например в Политбююро на ЦК на БКП има жени за кратко и не повече от една по едно и също време – Цола Драгойчева, Людмила Живкова са примерите. В годините на прехода жените навлизат в политиката и могат да се похвалят със стабилно присъствие. Имаше жени, които оглавиха партии – начело на СДС бяха Надежда Михайлова и Екатерина Михайлова, на БЗНС – Анастасия Димитрова-Мозер, Емел Етем беше заместничка на Ахмед Доган в ДПС, а вече и БСП има председателка в лицето на Корнелия Нинова. Да, Цецка Цачева беше председателка на Народното събрание, но да не забравяме и Маргарита Попова и Илияна Йотова като вицепрезидентки. Накратко, за балканска държава жените са относително добре представени в политиката у нас. Големият проблем обаче е всекидневното равноправие и най-вече онова, което се отнася за всички българи, независимо от пола: възможността за достоен живот и реализация в България, а не някъде другаде. Затова ми се струва, че в днешния ден – 8 март 2017 г., в центъра на нашето внимание трябва да бъде мисълта за борбата за права за всички онеправдани, независимо от пола им. Ситуацията на големи групи жени в България е такава, че трябва отново да се върнем към борбата, докато за празнуване имаме достатъчно други поводи.
Стефан ПЕТРОВ
агенция "Фокус"
