Проф. Искра Баева: Ще закрием ли демокрацията?

Онзи ден на конференция, посветена на 80-ата годишнина от Втората световна война, обсъждахме засилващите се популистки нагласи в съвременния свят. Ясно се вижда как все повече хора не само в България, а и в навсякъде в развития свят предпочитат сензациите, клюките и забавленията пред сериозната информация и познаването на света. При един от тези примери спонтанно възкликнах: „Както вървят нещата, демокрацията ще изчезне по демократичен път!“. Разбира се, всички възприехме това мое предположение като забавен абсурд.

Само че още на следващия ден, 9 май, докато отбелязвахме 80-годишната от края на Втората световна война в Европа и Деня на Европа – две събития, олицетворяващи победата на демокрацията, ни чакаше голяма изненада. Президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на Народното събрание да разреши провеждането на референдум, на който българите да кажат дали искат еврото да бъде въведено през 2026 г. Това беше голямата изненада, а това, че водещите партии – управляващи и опозиционни, посрещнаха това предложение на нож едва ли е изненада.

Къде е проблемът?

През изминалото денонощие се каза и изписа какво ли не за задълженията на България да въведе еврото, за решенията на парламента и на Коституционния съд, така че няма да повтарям тези доводи. Искам да обърна внимание на друго: накъде ни водят водещите политици и партии от гледна точка на демокрацията, в която би трябвало да живеем сега.

Мисля, че оспорването на правото на българските граждани да изразят позицията си по такъв въпрос, какъвто е националната валута, отслабва идеята за демокрация изобщо. Ще припомня, че те не бяха питани нито за приемането ни в НАТО, нито за Европейския съюз, а след всяко от тези решения на политиците, вземани в името на благоденствието на държавата, после ни казваха, че не можем да провеждаме самостоятелна политика, защото вече сме се ангарижали с правилата в НАТО и ЕС. Да, но след като хората не са питани за първото, как да приемат безропотно второто. Затова все повече българи се чувстват измамени: други хора са предопределили тяхната съдба не само в момента, а и за необозримо бъдеще, без да ги питат.

Резултатите са намаляващото участие в избори. Особено след като политиците си позволяват да вземат съдбовни решения с обяснението: „Хората гласуваха за нас и ни упълномощиха да говорим и действаме от тяхно име“. Въпросът е дали наистина са ги упълномощили?

Ето справка по въпроса колко легитимни са политиците от гледна точка на броя избиратели, които са гласували за тях. Посочвам брой хора, а не проценти заради проблемите с избирателните списъци:

В изборите за ВНС през 1990 г. са участвали 6 333 334 души, през 1991 г. – 5 694 764 д., през 1994 г. – 5 264 448 д., през 1997 г. – 4 291 257, през 2001 г. – 4 568 191 д. (за пръв път има увеличение с около 300 хил. д.), 2005 г. – 3 648 176 д., 2009 г. – 4 226 195 д. (второ увеличение с над половин милион), през 2013 г. – 3 542 205 д., през 2014 г. – 3 283 192 д., през 2017 г. – 3 682 499 д. (трето увеличение с около 400 хил.), следват кризисните 2021-2024 г., в които броят на гласуващите варира между 3 333 997 и 2 570 629 д. Равносметката показва рязко намаляване на участието в изборите, което за 35 години е спаднало от 6 333 334 до 2 570 629 д. – повече от два пъти или с 60%. Това поставя под въпрос легитимността на днешните български политици, дори и като имаме предвид намаляването на населението. И още нещо: за всички правителствени партии (включвам и БСП, макар че неййните избиратели са поделени по въпроса за еврото) плюс двете ДПС-та са гласували 1 781 591 човека, които са 27% от регистрираните избиратели.

Излиза, че хората, чиято представителност е едва 27%, са готови да определят съдбата на всички българи, без да ги питат. Подобна процедура отговаря на демократичните процедури, но не и на духа на демокрацията. Затова българите все по-малко вярват, че управляващите представят адекватно техните интереси (най-малкото по въпроса за еврото, по който всички социологически проучвания дават предизмство на противниците му), но поставят въпроса и за адекватността на демокрацията

От историята знаем, че когато властите имат проблем с хората, те започват да разчитат на пропагандата. През последните месеци правителството организира масирана пропагандата в полза на еврото – както чрез специални пропагандни послания, така и чрез насищането на официалните медии с говорители, пледиращи за еврото. Само че това очевидно не помага. А обяснението е, че пречи зловредна путинска пропаганда, която отравяла съзнанието на българите.

Откровено казано, тази логика ми припомня за неуспеха на социалистическата пропаганда, който се обясняваше със западната контрапропаганда. Само че и тогава, и сега се питам защо всички усилия на българската държава се оказват по-неефективни от тези на някаква външна сила, при това ограничавана по всякакви начини. Не мога да разбера как руската пропаганда са оказа толкова ефективна, при положение че беше спрян достъпът до всякакви руски медии, че имаше мащабни проверки на истинността на фактите и сурова цензура в социалните мрежи.

Струва ми се, че тогава и сега отговорът на въпроса защо родната пропаганда е неефективна е един и същ: все повече български граждани не вярват на официалните тези и търсят алтернативни източници навсякъде, включително и на доста странни места. А когато гражданите в една демократична държава не вярват на нейните послания, това означава че нейната демократичност е поставена под въпрос. Особено, когато гражданите се сблъскват с неверни официални твърдения. Как например да приемем последното заявление на правителството: „Това е валутата на обединена Европа“, при положение, че в момента седем държави (България, Дания, Швеция, Полша, Унгария, Чехия и Румъния) от общо 27 са си запазили валутите.

Моят извод е, че отхвърлянето на предложението да се питат българите дали искат през 2026 г. да заменят лева с еврото, показва страх от българите и говори за отказ от пряката демокрация, без която представителната демокрация е не само куха, но и е под въпрос.

Вместо това политиците от Брюксел и от София би трябвало да се попитат защо гражданите не им вярват и да се опитат да спечелят доверието им. А не просто да отменят референдумите, накъдето са се запътили.

Дано не се окаже, че демокрацията наистина залязва, и то с усилията на политиците, които би трябвало да я защитават.

Епицентър