Последните години често се случва политиците да говорят едно, а народът да разбира друго. Понякога това става заради употребявания език, който е толкова пълен с евфемизми и оплетен с невъзможни подчинени изречения, че накрая не се разбира за какво става дума. В някои случаи се оказва, че политиците просто лъжат. Но сега случаят е друг. Не става дума за неразбиране, а за чист побой.
Обществото за пореден път се развълнува. Един мъж го хванали и го били, даже го извели извън селото за да го бият на спокойствие и се опитали да разберат с много бой къде е скрил парите си. Той нищо не казвал, защото нямал скрити пари. Накрая двамата побойници се досетили да му проверят документите. Разбрали, че са сгрешили адреса. Пуснали човека да го оправят лекарите в местната болница. Полицията ги хванала и се оказало, че те се били прицелили в друг човек, който наистина имал скрити три хиляди лева в къщи. Как са разбрали за парите не е ясно, но след като объркали адреса един невинен човек изял голям бой. За три хиляди лева.
Обществеността се развълнува не толкова че някой е ял бой- тези драми отдавна не са трагедии за българското общество. То е свикнало- от време на време някой по селата да го бият, тормозят, да му взимат пенсията или каквото там намерят в къщи. Понякога го изнасилват, ама това е по-рядко. Затова обществото вече е претръпнало и много не се загрижи за бития човек. По-скоро изненадата беше, че престъпниците са сбъркали адреса. С други думи- виновни са не че са го били, ами че са сгрешили адреса. Голям смях падна в обществото. Сбъркали адреса и- невинен човек изял боя. Даже някои питаха- като разбрали че са сгрешили дали са се извинили. Нещо като: „Така и така, извинявай- ние друг търсихме. Ама на, грешка стана! Не трябваше теб да бием, ама като е станало сега…какво да правим. Извинявай!“
Така си представям, че двамата престъпници които сигурно са безделници от съседното село, са се въртели пред бития човек с надеждата някак си да се смекчи наказанието, което сигурно подозират че някой ден Господ ще им поднесе заради тази работа. Не знам впрочем дали са си мислели за Господ защото както казваше един герой на Достоевски: „Като няма Бог значи всичко е възможно!“ А ние упорито доказваме че няма Бог и то години наред.
Защото ако имаше Бог в България той щеше ли да позволи:
-
Да се ограби държавата при приватизацията
-
Да се съсипе селското стопанство
-
Да се разруши индустрията
-
Да се ликвидират българските авиолинии
-
Да се унищожат железниците
-
Да се ликвидира българския морски флот
-
Да се ликвидира българския океански риболов
-
Да се съсипе химическата промишленост
-
Да обърнем гръб на развитата електронна промишленост
-
Да се смачка българското образование
-
Да се принуди българския гражданин да не вярва на съдебната система
Както виждате, нищо не казвам за политическото минало или за политическите пристрастия на някои хора по онова време. Спомням си само за това, което може да се пипне и което не носи никаква политическа отговорност. За материалното. Опитват се политиците и техните медийни партньори да обясняват, че това били грешки на прехода, който в България никога не свършва. За тази цел ни припомнят какво правил Мойсей в пустинята. Казва се, че това не са основни черти на днешната ни власт, а просто някои изкривявания, които всеки момент евроатлантическите ни партньори ще поправят. А защо те ще го направят- не е много ясно. Сигурно защото те по-добре от нас знаят как да оправят подобни неправди. Ще дойдат у нас техните прокурори, следователи, професори, дипломати и ще ни оправят. А ние ще ги слушаме, защото явно сами не разбираме какво да направим. И само ще обикаляме около някой пострадал всеки път който се оказва „бит по грешка“ и ще обясняваме: „ извинявай, без да искаме“. А той ще си яде боя (къде физически по протестите, къде финансов от данъчните, къде безсмислен от законите) и ще се опитва да си обясни това странно „демократично“ състояние с недостатъчната вяра в демокрацията.
По времето на социализма имаше един много популярен виц. Някакъв човек се оплакал, че милицията го била. Извикали го в районното и му казали строго: „Ти какво говориш, бе! Ти не знаеш ли, че днешната милиция не бие! Днешната може- съгласил се човекът- ама снощната яко ме би!“
Подобна ми се струва и вярата на народа в съвременната наша демокрация. Днешната може и да е добра, ама снощната…
Най-добре тази вяра се усеща по време на избори.
