Най-вероятно криминалният свят ще изчака да види как органите за обществен ред и сигурност ще реагират. Дали ще бъде намерен и заловен убиецът на Алексей Петров и ако видят, че държавата е безпомощна, много скоро ще последват и други ексцесии, убийства, побои и т.н.
Когато е имало от този тип посегателство, което прилича на професионално посегателство, професионално убийство, то е последвано от още убийства. В много случаи убитите са хора, за които се подозира, че са извършители. Вероятно това е един метод на организираната престъпност да прекъсне връзката.
Това коментира проф. Николай Радулов в интервю за ФрогНюз.
Вижте цялото интервю:
Проф. Радулов, с Алексей Петров сте имали няколко лични срещи, отделно сте били колеги известно време. Какъв човек беше той, всички, които са го познавали го определят като многопластова личност. Знаем, че до 1990 година работи в силите за сигурност и антитероризъм. Бил е щатен сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. Какво се случваше в годините на прехода?
Трудно бих могъл да направя такова продължително експозиране, защото аз не съм го познавал отблизо през всичките тези години, за да видя как се е развивал и това, което ще ви кажа е малко лични представи. Имал съм две, три срещи с него, останалите ми впечатления са от медиите.
От личните ни познанства, той тогава беше младши лейтенант в антитерористичното направление, беше млад, изглеждаше много нахъсан, волеви човек, който в тази структура го чакаше добро бъдеще, но вие знаете какво се случи след това. 10-ина години след това започна промяната, Шесто управление беше разпуснато, малко преди това и Алексей Петров напусна МВР.
Какво се случи след напускането му на структурата на МВР?
Развитието, от това, което виждах аз е, че той развива доста сериозен бизнес, отначало охранителен, който постепенно премина в застрахователен, но като че ли това правеха всички, и сикаджиите и висаджиите, така че до този момент той следваше общата схема на развитие на тогава известните групировки.
След известно време, така се случи, че ръководителите на тези групировки бяха убити, те се разпръснаха, имаше някакви временни обединения, но сега от тях са останали много малко живи хора.
Алексей Петров се опита да придвижи бизнеса си в една нова линия, изцяло легална, и като че ли успя да го направи със застрахователното си дружество, а и различни други бизнеси разбира се. Сякаш обаче и това не му беше достатъчно и той искаше по един или друг начин да участва в структурирането и работата на сектор “Сигурност”.
Още през 2007г. се беше сближил с обкръжението на Сергей Станишев, на него и на няколко други експерти, така считаше Станишев, беше им възложено да направят това, което и в медиите, и самият Станишев наричаше българското ФБР. Това обаче не беше българското ФБР, то носеше названието Национална служба и всъщност много приличаше на Руската служба за вътрешна сигурност по структуриране и по начина, по който се подхождаше.
Разбира се тази служба издържа около 2-3 г. , защото се разбра, че тя няма капацитет, няма собствени специалисти, които да вършат разследващата дейност. Тогава промениха закона в съда и тя се превърна в това, което трябваше да бъде още от самото начало - една контраразузнавателна и информационна структура.
Междувременно Алексей Петров мина през тази структура, тъй като нямаше как предвид миналото му да бъде назначен за председател на службата, всъщност той работеше в нея като помощник, сега се говори за съветник на висше ниво, но реално в тези структури на МВР, тази дейност се наричаше помощник на ръководителя на съответната структура.
Главният секретар и министърът също имаха помощници, така че Алексей Петров беше помощник на председателя на ДАНС. Въпреки това всички си мислеха и може би е било така, предвид волевия Алексей Петров, който донякъде познавам и сравнително слабо волевия Петко Сертов, е много вероятно ДАНС по това време наистина да се ръководел от Петров.
Не знам дали помните, но тогава се появи един сайт, собствеността на който не беше ясна, в който излизаха материали и разкази, за това какво се случва в ДАНС, като основния акцент беше върху Алексей Петров. Това страхотно го ядоса и пострада журналистът Огнян Стефанов, който беше набеден, че е собственик на въпросния сайт. Вие предполагам помните, той беше много жестоко пребит, досега търпи последствията и това не остана без следа.
След известно време се промени управлението на държавата, министър стана Цветан Цветанов, който беше решил да направи нещо, което да демонстрира волята за борба с организираната престъпност, неговото и на партия ГЕРБ и като че ли на Алексей Петров това се стори най-подходящия обект, то всъщност и ръководителите на другите групировки не бяха живи, може би с изключение на Младен Михалев, който мисля, че живееше в чужбина.
Предполагам и вие и вашите читатели знаете какво се случи след това - делото “Октопод” и няколко дела свързани с какво ли не. В крайна сметка всички свидетели по тези дела изчезнаха и съдът освободи Алексей Петров.
След това той за известно време не се демонстрираше в публичното пространство, но сега покрай тези политически събития, т.н. некоалиционно правителство на ГЕРБ с ПП-ДБ и Алексей Петров отново се появи в политическия свят. Без да твърдят, че е така, самият той е намеквал и разказвал, че е близък на ръководството на двете формации, както с Бойко Борисов, така и с Кирил Петков, и че той е този, който е успял да направи така наречената “сглобка”. Дали е така аз не знам, дори и не коментирам, просто казвам това, което беше изнесено в публичното пространство. Малко след заявките, че той е готов да помогне на държавата и дори да ръководи структури, които се занимават с икономическата престъпност се случи това, което се случи.
И друг път, когато Алексей Петров е заявявал желанието си да ръководи служба за сигурност, както през 2001 г. , той беше много близо до това да оглави ГДБОП и тогава последва разстрела пред “Спартак”, след който едва оживя. Сега като че ли нещата се повтарят, виждаме едно дежавю, в момента, в който намекна, че е готов да помогне на държавата, без да фиксира в думите си конкретна служба, но в контекста се разбираше, че разчита да му бъде възложено да управлява ДАНС и се случи, това, което се случи.
Каква е причината да не бъде осъден, какво се случи с тези дела?
Няма как да бъдеш осъден, когато всичките ти свидетели изчезнат. Имало е доста процеси в Италия, в САЩ, при които известни на обществото гангстери са били вкарвани в предварителния арест, след това са били обвиняеми и се е налагало да бъдат освободени, поради липса на достатъчно доказателства, поради отказ на свидетелите да свидетелстват или поради промяна на показанията.
Възможно ли е точно това да се е случило с Алексей Петров?
Аз лично не съм се интересувал, не съм изучавал подробно достъпната информация, но това е една от възможните версии.
Публично бяха известни свидетелите, те разказваха по телевизиите за тормоз, с факти, доказателства и места, същите те внезапно изчезнаха. Един почина, друг се разстреля, трети замина за чужбина и т.н. Делото спихна по един класически за този тип дела начин.
Пред ФрогНюз анализаторът Осман Октай заяви, че очаква около напрежението Сарафов и “Осемте джуджета” също да има кръв, вие как смятате? Наблюдаваме реабилитирани бандити, неработещо правосъдие. Това би ли било катализатор да се случват още показни убийства според Вас?
Има известна доза истинност на такова предположение, но според мен то се дължи на друго. Сега най-вероятно криминалният свят ще изчака да види как органите за обществен ред и сигурност ще реагират. Дали ще бъде намерен и заловен убиецът и ако видят, че държавата е безпомощна, много скоро ще последват и други ексцесии, убийства, побои и т.н.
Когато е имало от този тип посегателство, което прилича на професионално посегателство, професионално убийство, то е последвано от още убийства. В много случаи убитите са хора, за които се подозира, че са извършители.
Вероятно това е един метод на организираната престъпност да прекъсне връзката. Нека да видим и тук какво ще стане и аз мисля, че този, който разследва това престъпление, ще е изключително затруднен, защото възможните версии, правдоподобните такива вероятно ще са много и ще се работи трудно по тях.
Вие имате няколко няколко лични срещи с Алексей Петров. Какво се случи по време на тези срещи?
Първата ми среща, когато се запознах с него беше инцидентна, беше в кафето на министерството, тъй като аз работех в управление кадри, а то беше в една сграда с направлението, в което работеше Алексей и просто пихме кафе и си поприказвахме, в края на краищата тогава ние бяхме просто колеги.
През 2000 г. Алексей Петров ме потърси чрез общи познати, искаше да се види с мен, аз бях напуснал МВР, не намирах никаква причина да не се срещна с него. Видяхме се, нещата които го вълнуваха бяха две. Едното беше, защо когато бяхме в служебното правителство и викахме шефовете на групировките, той беше в списъка на помолените да се явят на разговор, другите се явиха, той изчезна за около 6 месеца, беше в Гърция.
Много се интересуваше защо са го вкарали в този списък. Аз му обясних, че информацията, която имахме, по всички показатели, по които извикахме другите, съответстваше и на неговото поведение и това, което организацията, която той ръководеше е правила, така че без някакви специални желания или намерения е бил повикан по общия ред на всички останали.
Другият въпрос, който го интересуваше е, той така ми заяви пък и аз така предполагах, че той разполага със сериозни възможности сред групировките, дали не мога да разговарям с министъра тогава Богомил Бонев да бъде взет някъде негласно на работа. Определено имаше предвид местата на офицери на Секретния щаб в Националната служба за сигурност. Аз му казах, че от това, което ми е известно за него и е известно на министъра не считам, че е целесъобразно да разговарям и това би ме довело до много нелепа ситуация, отказах му и така завърши разговора.
Мисля, че около година след това, очевидно е успял да разговаря с някой, министър Бонев вече беше напуснал МВР, мисля че ген. Атанасов беше шеф на Националната служба за сигурност и явно е бил назначен за служител на секретния щаб.
Петров беше един от малкото едри бизнесмени, които оцеляха по време на годините на прехода. Срещу него бяха извършени две неуспешни покушения. Какво го пазеше жив досега и защо точно сега?
В крайна сметка Алексей Петров беше много добре трениран и обучен антитерорист. В това влиза и грижата за собствената му безопасност. Той беше подготвен човек и винаги се е стремял да се движи и съществува по начин, който е възможно най-безопасен.
Както виждаме при него цялото му познание и подготовка и средства не му помогнаха да стои на страна от такива тежки инциденти. Единият път почти го бяха убили, следващия път, когато стреляха срещу него с гранатомет, но тогава изглеждаще много непрофесионален опит за убийство - оцеля. Ако беше с обикновен автомобил, ако бяха малко по-опитни тези, които стреляха срещу него, щеше да е на място.
На третия път, очевидно вече е подценил ситуацията. Колкото и да си обучен и подготвен, годините минават, Алексей Петров мисля е на 61-62г., човек се отпуска с годините, по това което чуваме и ни се съобщава от МВР, много е подценил сигурността си, охраната е била далеч, комуникацията не е била непрекъсната, очевидно е, че се е бил отпуснал човекът и е сметнал, че ситуацията, в която се намира, положението, което заема го правят достатъчно нежелан обект за такива опити за убийства, но явно се е лъгал.
Свързани ли са смъртта на Ангел Христов, убийството на Къро и това на Алексей Петров?
Не, не виждам такава връзка, ще видите, че има хора, които ще се опитат да навържат всичко в тази връзка и накрая ще сложат Путин, защото стана много модерно като падат керемиди да се говори как Путин ги е бутнал, за да удари някой демократ по главата, за да не се изпраща помощ за Украйна.
Такова плоско мислене не прави чест, особено на хора, които са свързани със сигурността. Това е едно политическо говорене, на което никой не вярва, самите тези, които го говорят не вярват, но мислят, че добре ще звучи в публичното пространство. Аз не виждам връзки, ако се случват през две години ще се питаме какво става, но те през две, три години ще се случват, сега понеже се натрупаха повече криминални проявления, си казваме, че сигурно има връзка, един по един си тръгват, обаче те си отиват по различен начин.
Единият починал просто в имението си, другият го застреляли на пътеката, третият бандити в чужда държава го разстреляли, не виждам нищо общо. Тези хора в средите, в които се движеха нямаха общи интереси, възможно е да има информация, до която аз нямам достъп, която да показва такива връзки.
Взаимоотношенията на Алексей Петров са преплетени много през годините, възможно е от много места да идва поръчката за неговото убийство. Практически разследващите биха могли да стигнат до физическия извършител, макар че както казахте с времето вероятността е все по-малка, ще успеят ли да стигнат до поръчителите?
Смятам, че едно внимателно разследване би могло да ги ориентира кои са поръчителите, но след като го няма извършителя - междинното звено, дори и да е известен, дори и да има много информация, няма как поръчителят да бъде свързан с убийството.
И все пак какви са Вашите версии за това показно убийство. Смята се, че той е разполага и с много компромати свързани с ключови фигури?
Говореше се това нещо, особено в светлината на това, че този, който е трябвало физически да ръководи Националната служба за сигурност Начев, след като излезе от НСС отиде при него на работа и се говореше, но може да са спекулации, че е отишъл с една камара папки в Спартак.
Много се говореше по медиите, но знаете, че такива неща са много интересни и забавни за читателите, но са много далечни от истината понякога. Това, което знам аз е, че имаше интереси към това да се ориентира кои съдии, прокурори и адвокати са корумпирани или корумпират, не той, а работещата с него колежка Зоя Димитрова по това време се обърна към мен да ме попита какво бих могъл да направя за такава информация, аз им подсказах, че това най-лесно може да се разбере по имотите, които наши политици, адвокати, съдии и прокурори имат в Гърция и знам, че той даде пари на гръцки адвокат и той беше извършил подобно проучване след което е имало резултат, който аз не съм виждал. Зоя Димитрова ми каза, че също не го е виждала, Алексей Петров е работил с тези данни, ако всичко това е било официализирано в ДАНС, разследващите биха могли да разберат има ли ги, няма ли ги и вероятно това ще е някакъв ориентир.
Интервю на Констанца Илиева
