Сергиите в края на август преливат от домати, пипер, патладжан, праскови и сливи, но изобилието прикрива една все по-остра социална картина. За една и съща стока цената на пазара в Сливен може да се различава четири-пет пъти, а при някои плодове разликата между това, което получава производителят, и това, което плаща клиентът, е още по-голяма. Хората продължават да търсят българското, но купуват по-малки количества, а някогашното приготвяне на десетки буркани за зимата постепенно се превръща в лукс.
Пипер от 60 цента до 2,50 евро
Най-видимата ножица е при зеленчуците. Пиперът, без който трудно минава традиционната лятна кухня и подготовката на зимнина, се продава на цени от 60 цента до 2,50 евро за килограм. Разликата е повече от четири пъти и неслучайно именно пред най-евтината стока се образуват опашки.
Производителите, които предлагат собствена продукция, защитават по-високите цени с качеството и разходите. Петя Златева от Крушаре казва, че нейната стока е сред най-скъпите на пазара, но клиентите се връщат. „От всичко има, за всякакви хора има, купуват и се връщат. Цената може би е от най-високите на пазара, както и качеството“, обяснява тя пред бТВ.
Пенсионерка продава градината за едно евро
На другия край на пазара е Динка Тодорова от село Блатец. Тя е обрала каквото е останало в градината и го продава по едно евро за килограм, за да добави нещо към пенсията си. На сергията й има люти чушки и друга домашна продукция, която купувачите взимат за туршии.
„Не са от най-лютите, приятни, хубави. Тези останаха, харесват ги, преснички“, разказва Динка. Малката й сергия показва другата страна на пазара - зад част от продукцията стоят хора, за които всеки продаден килограм е допълнение към месечния доход, а не голям бизнес.
Българският домат стига 3,50 евро
Най-високите цени сред зеленчуците държат българските домати. Те достигат до 3,50 евро за килограм, докато краставиците вървят между 1 и 2 евро. Купувачите продължават да предпочитат местната продукция, особено когато могат да видят кой я произвежда и откъде идва.
Стелиян Митев отглежда два сорта домати в седем оранжерии - „Биволско сърце“ и „Розова магия“. По думите му клиенти има и производството се продава. Зад по-високата цена обаче стоят разходи за вода, труд, препарати, отопление на оранжерии и транспорт, които през последните години натискат все по-силно малките земеделци.
Прасковата показва най-болезнената разлика
Най-остро противоречието се вижда при прасковите. Производители протестират срещу изкупни цени около 50 цента за килограм, докато на пазара сливенската праскова достига до 3,50 евро според сорта и големината. Разликата може да стигне седем пъти между градината и крайния клиент.
Това не означава, че цялата разлика остава като печалба за търговеца - по веригата има транспорт, сортиране, загуби, наеми и труд. Но за земеделеца сметката остава болезнена, когато плодът напуска градината почти без стойност, а на няколко километра от нея вече се продава на цена, която част от домакинствата трудно могат да плащат ежедневно.
Компоти вече не правят
Промяната се вижда и в поведението на купувачите. Елена Желязкова продава праскови и казва, че хората вече взимат по един-два килограма основно за директна консумация. Масовото купуване на касетки за компоти, сладка и зимнина, характерно за предишни години, намалява.
„Всеки си купува 1-2 кг за ядене, компоти не правят вече“, казва тя. Според търговците клиентите не са изчезнали, но купуват по-предпазливо и все по-често предпочитат по-малко количество, ако смятат, че качеството си заслужава цената.
Сливите тръгват за 16 цента и стигат 80
Подобна картина има и при сините сливи. Производителите ги продават направо от градините за около 16 евроцента за килограм, докато на пазара цената достига 80 цента. Това е петкратно увеличение по пътя от овощната градина до сергията.
Точно тези числа превръщат спора за цените на храните в социален въпрос не само за купувачите, но и за производителите. Едните виждат все по-високи етикети, а другите твърдят, че при ниските изкупни цени трудно покриват труда и разходите си.
Кошницата се смалява
В края на август пазарът в Сливен остава пълен, но начинът на пазаруване се променя. Има стока за почти всеки джоб, но за по-ниска цена хората чакат на опашка, сравняват сергиите и взимат по-малки количества. Дори традиционната зимнина, която някога караше семейства да купуват зеленчуци и плодове с касетки, вече отстъпва пред покупката само на необходимото за няколко дни.
На същия пазар един килограм пипер може да струва 60 цента или 2,50 евро, прасковата да напусне градината за 50 цента и да стигне до 3,50 евро, а синята слива да увеличи цената си от 16 на 80 цента.
