ПРОШКАТА Е КАТО МАЙЧИНСТВОТО! Тя е къпане на душите всеки ден...

ПРОШКАТА Е КАТО МАЙЧИНСТВОТО!

Тя е къпане на душите всеки ден...

Евгени Минчев

Не вярвам в прошката веднъж годишно. Слънцето не грее на определена дата и после да скандира с това. Водата не тече само през март и да и ръкопляскаме за този жест...

Прошката е действие, подобно на майчинството- обмислено, хармонично, развиващо. Прошката е постоянство. Прошката не се нуждае само от изричане а от осмисляне и трайност. Присетили сме се веднъж за прошка, давайте да простим и да ни бъде простено. От утре ще правим нови бели и догодина пак ще чакаме да ни простят.

Прошката е още и тайнство. Тя изисква да преподредим вътрешния си свят, без да оповестяваме словом това, защото искреността ще личи в действията ни. Прошката е езикът на който ни говори съвестта, тя няма нужда от преводач, нито композитор, по чиято музика да я изпеем, като химн. Тя си проправя път към сърцата а тези пътища често са каменисти и обрасли с треволяк и тръни.

Прошката излиза от тези пътища одраскана и изтощена, но сяда тържествена и удоволетворена в трона на своите постижения. Прошката е най- вече утрешно действие, в което ще разпознаем собственото си възвисяване, в аспекта на осъзнатото добротворство. И на почистването на вътрешните си пространства от излишна суета, предразсъдъци, производните на тях лошотия и завист.

Прошката е къпане на душите, преобличането им всеки ден във все по-удобни и хубави дрехи. И се показва на перваза на очите, мие им „прозорците“ и така ни развиделява да прогледнем за добрите неща.

Простено да ви е. Простете.