ПРОТЕСТ ПО ВРЕМЕ НА КАМПАНИЯ ЗА МЕСТНИ ИЗБОРИ

Враца, 17 ч., площад Христо Ботев. Пълно е с разхождащи се, но никой не е дошъл за протеста. Само трима души и едно българо-тайландско семейство с бебенце. Нас тримата ни снима ни снима младият съпруг и баща. С него, жена му с бадемови очи и кърмачето, брояхме шестима протестиращи. Семейството бе пътувало един час от село Ботево, където са си купили къща, до областния град, за да участва в събитието. Но Враца е окаяна, дълбока пустиня. Не провинция, а яма. 

Все пак "и сам воинът е воин", както гласеше заглавието на един стар, навремето популярен, а днес напълно забравен роман за френската съпротива. На 31 юли 2020 г. в Швейцария моя милост сама протестира срещу терора на Герб и погромаджийската власт на простака Бойко Борисов, пред българското посолство в Берн. Правеха ми компания десетина полицаи, които, след като се увериха, че на плакатите ми не е изписано нищо срещу страната им, с интерес ме заразпитваха за положението в България.

Но искам да ви разкажа друго. Познавате ли някой си Йордан Малджански, ст.н.с по животновъдство, чували ли сте нещичко за този персонаж? Явява се от време на време в малките телевизии и говори за унищожението на българското селско стопанство от властниците в течение на три десетилетия. Никога не се е случвало да гледам предаване с негово участие,  но мои приятели твърдят, че говорел прави думи и благодарение на техните препоръки обърнах внимание на името и професията на този субект. Той е от врачанското село Хайредин, живее във Враца и не е изключено да се пада роднина на бащата на оперната певица Цветелина Малджанска. Та този животновъд Йордан, както разбрах преди два дни, се е кандидатирал за кмет на Враца.

Тъй като другите кандидати са: вече изкаралият два мандата гербаджия Калин Каменов, с когото ме свързва "италианска връзка" - бе направил опит да се възползва от мое изследване и познанства в с. Болгаре, в Ломбардия, което е ни повече, ни по-малко интелектуална кражба - и пълното нищожество Ивайло Папов от Възраждане - реших да потърся г-н Малджански и да разговарям с него, надявайки се в негово лице да открия достоен евентуален бъдещ градоначалник на опустошения ни от кметове простаци град. Прочетох, че ученият животновъд бил член на Българската работническо селска 

партия - не знаех, че съществува такава, но сведението ме зарадва. Ето, казах си един кандидат, стъпил здраво на нозе, който наистина ще работи за благосъстоянието на съгражданите ми.

Намерих телефона му и си уговорихме среща за днес - на площад Ботев, от 17.00 , точно на мястото и в часа, в който бе обявено началото на протеста. Вече разказах, че събитието тук се провали с гръм и трясък, но аз се надявах да срещна поне ст.н.с. Малджански, носех и моя книга с посвещение за него. Но животновъдът, чиято физиономия познавам от Гугъл, никакъв не се виждаше. Звънях му няколко пъти - поне 4 - 5 - никакъв не се обаждаше. Не ми оставаше друго, освен с блудкаво настроение на излъгано камилче да се упътя към дома. В България и особено във Враца, джентълменството е рядка стока.

И ето че когато се прибрах, сиреч в 18 ч., видях в телефона си две неприети повиквания от великолепния говедовъд ( спомнете си "Прекрасната свинарка ). Първоначално ми се сториха две, но всъщност бяха пет, като първото бе отправено в 17.49, а петото в 17.54, тоест час след времето на определената среща. Обадих се веднага на г-н Малджански и - о, изненада! - той ми се скара, че не съм била на площада в 18 ч.! 

С пълно пренебрежение към скромната ми личност, заяви, че в 17 ч. си имал работа. На моя въпрос защо не ме осведомил, че е зает и ще закъснее, отвърна, че изобщо не бил длъжен да го прави. 

Повярвайте, българи, няколко десети от секундата останах вкаменена, с отворена уста. Успях само да кажа: "А, добре!" И прекъснах разговора.

Но миг по-късно дар словото ми се върна и отново му позвъних. Той с ожесточение "вдигна слушалката" ( малко нелепо звучи тоя израз в епохата на мобилните телефони ).

- Г-н Малджански - любезно започнах аз - В семейството ми са ме учили, че точността е проява на уважение към човека, с когото имате уговорена среща. Дълги години съм живяла в Швейцария, където 17 ч. означава 17 ч., а не 18 или 19. Така че позволете ...

- Кво ми пука къде си живяла, мен тва изобщо не ме интересува - прекъсна ме великият говедар.

- Вие никога няма да станете кмет - тихо отрязах аз.

Ох, ако знаете какви благословии последваха от негова страна!

Ето я визитната картичка на този кандидат кмет на Враца. Нищо особено на фона на всичко, което става в държавата-обор, нали?

Милена Върбанова