Правото на протест е един от основните демократични принципи в свободния свят. То, заедно със защитата на журналистическата независимост, са ценности, които съвременният европеец е приел за даденост.
За съжаление, обаче именно тези достижения на демокрацията от години се употребяват с нечисти цели от лица, превърнали гражданския протест в професия, както и от автори на компроматни кампании – на повикване, прикриващи себе си като „разследващи“ журналисти.
Повече от десет години у нас съществува мрежа, коятоу използвайки социалните мрежи, организира хибридни пропагандни кампании по очерняне на опонента на съответния поръчител. Успоредно с тях функционира и малобройна група професионални протестъри, които организират маргинални акции, но за сметка на това медийно преекспонирани.
Всичко това не е български патент, но вероятно само у нас никой не задава един логичен въпрос – кой финансира тази машина за компромати и метежи? Отговорът, макар с известни нюанси, всъщност е еднозначен – който плати.
За „БОЕЦ“, БЪРД, Биволъ, „Правосъдие за всеки“ – две медии и две протестърски организации, е изписано много, но въпреки това – не е известно защо отговорните институции допускат малка група наемници да хулят (почти) всяка неудобна публична фигура, кандидати за определени властови позиции и в крайна сметка да ерозират общественото доверие към институциите, а оттам и към самата държавност.
В повечето случаи ръководителите на контролните органи – полиция, контраразузнаване, данъчна администрация, прокуратури, съдилища, регулаторни органи предпочитат да не извършват проверки на професионалните протестъри и „разследващите журналисти“, за да не бъдат обвинени в опит за задушаване на гражданските и медийни свободи, а и за да не станат самите те обект на клеветнически кампании.
От друга страна, в определени периоди именно заемащи ръководни позиции в определени ведомства, използват въпросните „медии“ като „пощенски кутии“ за компромати.
По този начин се създава един порочен кръг – неколцина самоопределили се за борци за демокрация – „протестъри“ и „журналисти“, се оказват недосегаеми, защото често и жертвите им предпочитат да не завеждат съдебни дела, за да не бъдат допълнително очерняни, че са им образували „дела шамари“.
От 2-3 години всеки, който се почувства засегнат и оклеветен и реши да води дело, бива упрекнат, че се опитва да „задуши“ свободния глас и либералната демокрация. Последното е ключово, защото въпросните метежници удобно се крият зад неолибералния воал на борци срещу корупцията.
Общото между четирите структури – „БОЕЦ“, БЪРД, Биволъ, „Правосъдие за всеки“, е и това, че свързаните с тях твърдят, че работят „про боно“ или се издържат от дарения. Какво е реалното имотно и финансово състояние на свързаните с четирите структури не е ясно, защото данъчните власти никога не са обявявали данни от проверки, включително и дали въпросните персони не притежават криптоактиви.
Зад сайта БЪРД например стоят двама основни автори – Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. И двамата непрекъснато обясняват, че работата им е рискова и заради това са им нужни дарения. Чобанов живее във Франция, а Стоянов преди година бе задържан, след като заплаши с пистолет данъчен служител при битова разправа в центъра на София.
Преди две години Чобанов и Стоянов бяха уличени в контакти с Красимир Каменов – Къро, убит няколко месеца по-късно в дома си в ЮАР. Димитър Стоянов, който бе записан да разговаря с Къро, призна за близостта с мафиота, като го обясни, че така от БЪРД черпели информация за ъндърграунда. Тези дни журналистът Слави Ангелов от „24 часа“, който през 2020 година бе жестоко пребит по поръчка именно на Къро, разкри, че ликвидираният в Южна Африка български престъпен бос е поръчител на поне 13 знакови убийства у нас.
Чобанов и Стоянов не обичат да говорят за връзката си с Къро, нито за това, че докато начело на МВР в продължение на година бе Бойко Рашков, сега депутат от „Продължаваме промяната“, БЪРД бе превърнат в пощенска кутия за компромати. Неудобни за Рашков политици, магистрати, полицаи ставаха обект на поръчкови публикации в социалните мрежи на двамата „разследващи журналисти“, по част от които МВР дори образуваше разследвания. Позорният край на правителството с премиер Кирил Петков, което извади от МВР Рашков, остави без източник на информация Чобанов и Стоянов.
Преди да създадат БЪРД, двамата бяха свързани с друг сайт за компромати – Биволъ, където партнираха с Асен Йорданов. Сайтът бе известен с това, че обслужваше интересите на фараона Цветан Василев, укриващ се вече над 10 години в Белград. Тази връзка също е показателна – кой и как захранва с информация въпросните пощенски кутии за компромати.
Контраразузнаването, данъчните, както и прокуратурата отдавна би следвало да установят – ползват ли олигарси, политици, престъпни босове определени сайтове в опит да дискредитират разследващите ги – било те висши полицейски началници, магистрати, съдии и други. В случая не става въпрос за свобода на словото, а за защита на обществения и държавен интерес.
Защото, ако в съседна Румъния властите показаха, че заради намеса през социалните мрежи, може да се манипулират изборни резултати, то каква е разликата, ако у нас пак през сайтове и социални мрежи се осъществяват очернящи кампании, целящи определени властови решения – на президента, на правителството, на парламента или дори на съда. Отдавна трябва да е ясно, че в интерес на държавата е да не допуска зад фалшивата загриженост за свобода на словото институционалната разруха да продължава.
Следва…
blitz.bg
