Протестът (не) бе (само) за пари

Проблеми винаги е имало, наливането на пари сега едва ли ще ги реши окончателно

Като начало трябва ни нова философия за образованието

В навечерието на 24 май, най-масово празнувания и тачен български светски празник, дойде новината за увеличението с 290 лв. на заплатата на всеки представител на преподавателския състав в държавните висши училища. Това е било договорено на 21 май на проведена среща на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков с представители на синдикатите във висшите училища и Съвета на ректорите.

През миналата седмица служебното правителство одобри Постановление 168 от 16 май 2024 г. за допълнение на Постановление 371 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища (Обн., ДВ, бр. 108 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2022 г. и бр. 81 от 2023 г.), с което определи от 1 януари 2024 г. размерът на минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища 2100 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец. За това увеличение бяха одобрени 39 млн. лв. от бюджета. С посоченото Постановление на правителството се е предвиждало и увеличение на заплащането на преподавателите, заемащи академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, средно с по 240 лв.

Въпреки това обаче, още миналата седмица стана ясно, че по този начин се създават диспропорции между различните академични длъжности. Казано по друг начин - началната заплата за най-ниската длъжност е по-висока от възнагражденията на по-високи академични длъжности, за които има и по-високи изисквания за заемане. Затова в хода на преговорите служебното правителство се е ангажирало с осигуряване на 5,8 млн. лв., които са част от допълнително отпуснатите за държавните университети 40.7 млн. лв. С тях се очаква да се постигне еднаква стъпка на увеличение на заплатите на всички преподаватели с по 290 лв. (Постановление 169 от 20 май 2024 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на околната среда и водите за 2024 г.). Разчетите на МОН показват, че за тази мярка ще са необходими около 26 млн. лв. от осигурените 40,7 млн. лв. Предвидено е и с 12% да бъде увеличено заплащането на административния персонал и научно-изследователския състав (това са лица, които не заемат академична длъжност) в университетите. Останалите 7,5 млн. лв. ще бъдат разпределени за увеличаване на докторантските стипендии.

Как се стигна до тези постановления? Отиващият си 49-ти парламент прие съществени промени в Закона за висшето образование (ЗВО, Обн., ДВ, бр. 25 от 2024 г.), които дадоха основание за претенциите на синдикатите във висшето образование и на Съвета на ректорите. Беше предвидено, на първо място, фиксиран процент от БВП за висше образование. Така средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт и следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование (чл. 90а ЗВО). Министерският съвет, на следващо място, беше задължен да планира ежегодния трансфер от държавния бюджет към бюджетите на висшите училища в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (чл. 91, ал. 1 ЗВО). Минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища, на трето място, ще се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (чл. 91, ал. 3 ЗВО). Определената минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 91, ал. 5 ЗВО). Стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, следва също да се определят от Министерския съвет в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт (чл. 94, ал. 3 ЗВО). С § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона беше предвидено, че в едномесечен срок от влизане в сила на закона Министерският съвет следваше да одобри допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на държавните висши училища и научните организации (т. е. 19 април 2024 г.).

Отвъд суховатите норми и цифри, прави впечатление промяната, след повече от 15 години, в отношението към висшето образование и науката. Проблеми винаги е имало, наливането на пари сега едва ли ще ги реши окончателно. Но след приемането на ЗРАСРБ (2010) и закриването на ВАК, моделът на научно израстване „НБУ“ стана национален. Този модел се надгради с още екстри във висшето и средното образование и спокойно можем да го наречем „Модел ГЕРБ“:

- какво се учи в средното образование и как са структурирани учебните програми (скоро пак ще говорим за ниски резултати от ДЗИ);

- проблемът с възнаграждението в университетите започна след 2009 г. и чак през 2021 г. беше направено увеличение през държавния бюджет (странно съвпадение с мандатите на една партия?);

- кариерата на един учен се превърна в писане на килограм или едно и също съдържание под различни заглавия заради НАЦИД и прословутите точки. Науката нещо я няма в повечето университети.

В този момент възникват няколко въпроса, които предстои да бъдат зададени в бъдеще: 

- За съотношение на бюджетите на средното и висшето образование, които имат за последица възнагражденията на учителите и на академичния състав;

- Критерии и атестиране на учителите и на академичния състав;

- Развитие на академичната карта (разположение на висшите училища и тяхната спецификация); 

- Съотношение между висше образование и високи изследвания, приложна наука;

- Прецизиране на понятието „научна организация“ по ЗРАСРБ;

- Неяснота между преподавател и изследовател, и още, и още...

Виртуалният академичен протест бе много, много закъснял, той не бе (само) за пари. Лицемерна е вербалната подкрепа на синдикатите и загрижени политици, защото са съучастници. Протестът следваше да е за откровен разговор за образованието, т. е. за бъдещето на нацията ни не като обслужващ персонал по курортите, а като добавена стойност за прогреса на обществото и на икономиката.

Като начало трябва ни нова философия за образованието - средно и висше, за университетите, науката и за научните организации, нови закони за училищното образование и за развитието на научните степени и длъжности. Иначе още 15 г. в блатото - опустели аудитории и изпразващи се институти. Когато хората ги няма, парите са просто хартийки.
Честит празник, четящи и естествено недоволни хора!

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg