Врачани наричат Кървавата скала край града Великината кръв и Кървав камък. Намира се на живописния проход Вратцата, дал името на града. Няколко са легендите за местността.
Най-разпространената от тях е свързана с Радан войвода и Згориградската крепост, които са част от богатата история и култура на града Враца и околните места. Преданията разказват за храбростта и отвержеността на войводата, който се противопоставял на враговете и защитавал своите хора.
Според преданието, Радан войвода се бил укрепил зад прохода на теснините при Вратцата в крепостта Згориград. Византийските власти и гърците не успели да превземат града поради местоположението на крепостта и смелостта на българите, които се затворили в нея. Легендата споменава и хитростта на войводата, както и неговата способност да събира и увеличава бойната сила на българите.
В преданието се разказва също за византийски пълководец, който се преоблича като български селянин, за да се вмъкне в крепостта и да погуби Радан войвода.
Тези предания представляват част от културното наследство и фолклора на региона и се пренасят от поколение на поколение, запазвайки историческата памет и националния дух.
Според преданието, българите, разпръснати по балкана и горите, всеки ден се събирали под знамето на войводата Радан и му увеличавали силата. Това възпламеняло страха в сърцата на византийците, които се притеснявали, че бойците му ще нападнат техния лагер. Затова гръцките военачалници решили да използват хитрост.
Според преданието, синът на един от гръцките пълководци, жаден за слава, бил много добър с българския език. Той се преоблякъл като български селянин от този район и успял да се вмъкне в крепостта Згориград. Неговата цел била да убие юначния Радан, когато му се предостави възможност. Според плана си, той успял да влезе в крепостта.
Синът на гръцкия пълководец успял да се престори за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет от гърците. Той се представил като учил в Цариград и бил на път да помогне на баща си, но закъснял.
Радан, който познавал добре войводата, за чийто син се представил гръкът, го приел с радост и почит. Това обаче бил замислен план на гръцкия шпионин, който виждал възможност да отрови войводата и да разпръсне войниците му. Той зачакал най-подходящия момент.
В историята се споменава и красивата дъщеря на Радан войвода, на име Велика. Тя влюбила се в гръкът, а Радан не подозирал нищо лошо в поведението на дъщеря си. Но по някое време негови верни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е този мъж и защо е дошъл в крепостта им.
Дали писмото на Радан войвода, а той останал крайно огорчен от коварната измама и се разгневил. Велика, влюбена в младия грък, била готова да тръгне с него и да остави всичко зад себе си.
Радан войвода открил чужденеца и Велика върху отвесните скали на прохода Вратцата. Там той показал на гръка разположението на гръцкия лагер в полето под тях. Войниците, които били с войводата, незабавно се нахвърлили върху гръка, а Радан хванал дъщеря си за косата и с един удар отсякъл главата ѝ.
Гръкът бил в ужас и вързан пред Радан войвода. Въпреки това, войводата освободил гръка, разсякъл въжето и му казал да отиде и да съобщи на баща си, че утре ще дойде за кървава сватба със своите войници.
На следващия ден Радан войвода водел своята дружина към полето, където последвало смъртоносно сражение и убил виновника за смъртта на своята единствена дъщеря. В края на сражението самият Радан паднал убит.
Това предание разказва за трагичната съдба на Радан войвода, който отмъстил на убиеца на дъщеря си, но същевременно платил със собствения си живот.
Източник: Уикенд
Джулия С.
1 year before
Не разбрах коя е хубавата част от тази грозна история! Някакъв примат отсякъл главата на собствената си дъщеря защото била влюбена в някойси, който се представил за син на приятел!!! А предателя пуснал по живо, по здраво, пък на другия ден го убил на бойното поле. Така наказал убиеца на дъщеря си. Сериозно? Нали самият примат-баща я бил хванал за косата и с едно движение я е обезглавил? Това ли е българският фолклор?! Или легендата е преразказана от индивид с малко умствен багаж, който си е съчинявал свободно, или фолклора ни не струва и пукната пара. Яд ме е, че си загубих времето с тази боза.
Коментирай