Ренета Трифонова: Охрид е люлка на българската книжовност, 24 май е празник на българската „мека сила“

Охридската книжовна школа е един от най-важните центрове на българската култура през Златния век и има огромен принос за развитието на книжовността, духовността и просветата в Първото българско царство. Охрид винаги ще остане особено важно място в българската история, език, култура и книжовност. 
Това заяви в интервю за БГНЕС богословът Ренета Трифонова.
В Охрид се формира среда, в която старобългарският език постепенно се утвърждава като език на богослужението, просветата и книжовността.

„Малко е да се каже, че ролята на школата е огромна. Буквално може да се каже, че това е един от центровете на българската култура по онова време и има не просто огромна роля, но и значителен принос за развитието на тази култура през Златния век, особено при управлението на Симеон Велики“, каза тя.
Богословът посочи, че Охридската книжовна школа се превръща във важен духовен и просветен център на държавата под ръководството първо на свети Климент Охридски, а по-късно и на свети Наум Охридски. В школата се обучават хиляди ученици – нещо изключително мащабно за времето си.
„Това е едно огромно училище за тогавашното време, което може би трудно можем да си представим днес. Това са много млади хора, които се обучават на език, култура, книжовност и християнско богослужение. На практика чрез тази школа старобългарският език се превръща в литургичен език“, подчерта тя.
По думите ѝ обучението не се е ограничавало само до ограмотяване. Учениците са започвали да изучават и превеждат богослужебни книги, да участват в книжовната дейност и в изграждането на църковната традиция на старобългарски език.
„След като тези млади хора бъдат ограмотени, те започват да изучават и превеждат богослужебни книги, да помагат с преводите им. Тоест това е тогавашното християнско образование в литургичната традиция на Църквата“, каза още Трифонова.
Според Ренета Трифонова Охридската и Преславската книжовна школа действат като два духовни и културни центъра на една и съща държава и именно чрез тях се формира културната политика на България през Златния век.
„Тази школа не бива да се разглежда отделно от Преславската книжовна школа, защото горе-долу по едно и също време те действат като два центъра на една и съща държава“, заяви тя.
Трифонова припомни, че Охридската школа е създадена през 886 г. от свети Климент Охридски, а по същото време възниква и Преславската книжовна школа, в която работи свети Наум, преди да се установи в Охрид.
Трифонова заяви, че двете школи са част от една обща държавна и духовна стратегия, чрез която княз Борис I дава възможност България да се утвърди като център на книжовността и християнската култура сред славянските народи.

„Чрез тези два големи културни центъра – Преслав и Охрид – княз Борис I дава възможност в България да се проведе една политика на меката сила – на книжовността и езика. По-късно виждаме колко огромно влияние оказва това върху останалите народи около нас“, отбеляза експертът.
Ренета Трифонова беше категорична, че свети Наум не може да бъде разглеждан като второстепенна фигура спрямо свети Климент, защото двамата са част от едно общо духовно и книжовно дело, заедно с останалите ученици на Кирил и Методий.
„Ние не можем да разглеждаме отделно Климент, Наум, Горазд, Ангеларий. Това са учениците на светите братя Кирил и Методий, които пристигат заедно в България“, каза тя.
Според нея впечатлението, че свети Наум остава в сянката на свети Климент, до известна степен се дължи на това, че Охрид днес се намира извън пределите на България. В действителност обаче свети Наум е един от най-значимите просветители на средновековна България.
„Свети Наум е един от най-близките ученици на Кирил и Методий и с право може да бъде наречен един от най-значимите просветители в средновековна България“, подчерта Трифонова.
Богословът припомни, че след смъртта на Методий и последвалите гонения учениците му пристигат в България. Първоначално свети Наум работи в Плиска и Преслав, а по-късно развива дейността си заедно със свети Климент в Охрид.
„Няма как да бъде „в сянката“ на другите, защото той е главен съидейник, просветител и преводач“, допълни тя.
Трифонова обясни, че свети Наум е от български благороднически род, но се отказва от светския живот и се присъединява към светите братя Кирил и Методий.
„Той ги следва в Моравия и Рим и е ръкоположен за свещеник от папа Адриан II“, каза тя.
По думите ѝ свети Наум не е ръкоположен в българските земи, а именно в Рим, след което участва във Великоморавската мисия за въвеждането на славянския език в богослужението.
Тя отбеляза още, че в българската традиция свети Наум остава преди всичко като просветител, преводач и духовен водач, свързан с Охридската школа и манастира край Охридското езеро.
Богословът заяви, че манастирът, основан от свети Наум, постепенно се превръща в духовен център около Охридската книжовна школа и до днес остава място за поклонение на хиляди българи.
„Когато българите тръгнат на поклонение в Охрид, те задължително посещават този манастир, защото там се пазят мощите на светеца“, каза Трифонова.

По думите ѝ съществуват множество предания за чудеса и изцеления, свързани със свети Наум, което обяснява защо поклонническите посещения продължават и днес.
„Много хора вярват, че мощите му носят изцеление и затова поклонническите пътувания натам са много чести“, подчерта Трифонова.
Тя отбеляза още, че култът към свети Наум се запазва през вековете чрез жития, църковни служби и ръкописи, съхранявани в охридската духовна традиция.
„Манастирът е наричан „твърдина на православието“, което подчертава значението му като средище на книжовно-християнската култура“, каза богословът.
Според нея интересът към Охридската школа и към делото на свети Наум продължава и днес както в научните среди, така и сред вярващите. Тя даде пример с книгата „Твърдина на православието“ на проф. Христова-Шомова, посветена на Охридската духовна традиция.
БГНЕС: Въпреки че днес Охрид не се намира в пределите на България, можем ли да кажем, че той остава дълбоко свързан с българската история?
Според Ренета Трифонова макар Охрид днес да не се намира в пределите на България, той остава дълбоко свързан с българската история.
„Охрид винаги ще остане особено важно място в българската история, език, култура и книжовност“, заяви тя.
Богословът подчерта, че градът е бил не само политически, но и духовен, културен и църковен център, свързан както с Първото българско царство, така и с времето на цар Самуил, когато се превръща в една от столиците на държавата.
„Той е бил не само политически, но и културен, духовен и църковен център“, каза още Трифонова.
По думите ѝ значението на Охрид не може да бъде ограничено до политическите граници, защото културата и книжовността оставят много по-траен отпечатък в историята.
„Не случайно днес говорим за културата като за „мека сила“. Защото културата и книжовността остават в историята чрез преводи, ръкописи, исторически извори и духовна традиция“, подчерта тя.
Трифонова заяви, че ролята на българската държава в разпространението на славянската писменост и книжовност е огромна и далеч надхвърля рамките на националната история.

„Чрез Охридската книжовна школа се преодолява двуезичният гръцко-латински модел на богослужение и се отваря място за молитва, богослужение и книжовна дейност на старобългарски език“, каза тя.
Според нея именно това е същността на българската „мека сила“ – културното и духовното влияние, което България упражнява върху останалите православни славянски народи.
„В Сърбия, в Киевска Рус – именно България просвещава Киевска Рус. Книгите, които достигат дотам, са създадени и преведени в нашите земи. Първият митрополит на Киев е българин“, заяви Трифонова.
Тя беше категорична, че българската книжовна традиция има цивилизационно значение за цялото славянско православно пространство и затова 24 май може да бъде разглеждан и като празник на българската „мека сила“. 
„Древната книжовност и начинът, по който българските владетели са разбирали „меката сила“, имат огромна политическа и цивилизационна роля. Това е и ролята на българската култура“, заключи Трифонова. | БГНЕС