Росен Йорданов, политически психолог: Неомарксистите на Запад изнасилват демокрацията

Марин Льо Пен, лидерката на крайната десница във Франция, няма да може да участва в президентските избори през 2027 г. Тя беше призната за виновна в присвояване на средства от Европейския съюз. Вследствие на това ѝ беше забранено да се кандидатира за публични постове в продължение на пет години. Тази забрана влиза в сила, независимо дали Льо Пен ще обжалва присъдата или не. Тя е дългогодишна лидерка на крайнодясната партия „Национален сбор“ и беше кандидатка за президент на Франция на последните два вота, главният съперник на президента Макрон. В Турция бе свален от длъжност популярният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, определен като най-сериозен противник на президента Ердоган и кандидат на Народнорепубликанската партия за президент през 2028 г. Зачестиха съдебните преследвания на политици от опозицията. По тези теми разговаряме с политическия психолог Росен Йорданов.

- Как ще коментирате почти ежедневните съдебни процеси срещу политически лидери от опозицията, като например Марин льо Пен във Франция, Екрем Имамоглу в Турция, Калин Джорджеску в Румъния, господин Йорданов?
- На практика казусите във Франция и Турция са огледални. В единия случай обвиняваните крайнодесни екстремисти са обект на съдебно дирене, в другия случай е опонентът на Ердоган, който минава за по-либерално ориентиран политик. Общото нещо е трендът „Тръмп“, който се наложи – на вулгаризъм, на арогантност, на потъпкване на традиционно установени вече дългогодишни норми за правила и дози, ако щеш - за това, докъде може да се прекрачват правила и да се разтягат границите на представата за демократичност и за благоприличие в политиката. Тези граници очевидно бяха разтегнати много сериозно и сега всеки политик, поне в тези държави, които изпитват много силни вътрешнополитически напрежения, се възползва да извлече вътрешнополитически дивиденти по един некрасив начин. Тук няма да включа процесите, които се водят в България, защото те нямат нищо общо.

- Казвате, че това започва от Тръмп, но нека да припомним, че когато той бе кандидат-президент, срещу него се водеха много дела?
- О, да, съгласен съм. Това е реваншизъм. Тръмп дойде на власт, след като ляволибералите в Америка и по света започнаха сериозно да изнасилват тези граници на нормалност, само че по свой начин, в свой стил, крайно лицемерен, провъзгласяване за последна морална инстанция. С тези си действия те всъщност отвориха вратата на екстремизма – така бих го нарекъл, защото отдавна не сме живели в подобни времена, все едно, че се връщаме сто и повече години назад, когато световните империи са делели територии и са чертали на салфетки границите на държавите. Горе-долу така изглежда, като вземем пример с Тръмп в Гренландия. Съгласен съм с твоята забележка, но това беше друг тип политическо лицемерие, маскирано зад хуманни ценности, зад демокрация. Отдавна всъщност демокрацията се изнасилва и за мен този процес има и финансово-икономически измерения и размествания на пластовете, които тепърва ще се виждат. Известно е, че ситуацията извиква лидерите и не е случайна появата на такъв тип лидери с такива маниери и манталитет и съответно стратифициране на обществени нагласи. Най-трудното в такива моменти е да си нормален, да си човек със здрав разум, а не да си на страната на някой от „здравите сили“.

- Очевидно и съдът участва в изнасилването на демокрацията?
- Категорично, да. По принцип тези времена много сериозно компрометират и дискредитират меритократичната мечта за чисто правосъдие, това, което беше набивано в България в продължение на пет години, колко чисто можело да бъде и то в държава, в която шуробаджанащината е толкова силно застъпена. Очевидно това не е само наш дефект, съдът се представлява от хора, които имат своите интереси и разбирания и няма как да не се влияят от общественото мнение. Виждаме как в България се прави правосъдие на коляно за всеки случай, вместо да го осмисляме. А какво остава за такива многомилиардни икономики, където интересите са драматично големи, да не се повлияе съдът или съдиите и съдебните заседатели от това, което наричаме „духът на времето“. Така е било и с прословутия народен съд у нас. До голяма степен аз съм убеден, че когато забележиш в едно общество, че силите са така разпределени, че ти трябва някак си да се самоопределиш, хората силно се влияят поради простата причина, че те са склонни да се влияят от социалните очаквания. Ние сме социални същества и плащаме много тежък данък на настроенията, които се създават в определени периоди от живота ни. Има безкрайно много феномени, които описват изкривяванията и заблудите, с които ние живеем, за да поддържаме социалните си отношения. А когато се включи и политиката, тези заблуди довеждат до много тежки последици за хората. Така че, няма как в ситуация, в която дори да си съдия, достоен и морален, да не оцениш какво е разпределението на силите и какво може да последва от едно или друго твое решение, как може да се развие животът на теб, на близките ти. Със сигурност това повлиява и замъглява преценките на хората.

- Значи излиза, че съдът може да се влияе от възможната обществена реакция и политически последици?
- Винаги се влияе. Изкуство е да можеш да останеш автономен и незасегнат от това. Друг е въпросът до каква степен това влияние ще игнорира справедливостта или обратното – ще натежи за вземане на решения в посока на несправедливост. Твърдя от моя опит със съдебната система, че има съдии, които искат да съдят и поемат тежестта на отговорността за това. И съм виждал много съдии, които се страхуват да вземат решения и се опират предимно на процедурата. И много от делата падат по чисто формални и процедурни несъществени причини. Във футбола наричат „страхливи съдии“ тези, които дадат едно, после компенсират с друго нарушение, но всъщност това няма нищо общо с обективно случващото се на терена. По същия начин е и в съдебната система. Чисто психологически, има съдии, които, за да избегнат отговорността, предпочитат да се презастраховат три пъти и да се позоват на буквата на закона само и само да избегнат решение и делата да паднат по чисто формални съображения, което нанася удар върху чувството за справедливост, и по-малко са тези, които поемат отговорността с риск да бъдат нападани. Има хора, които работят добросъвестно, вложили са всичко от себе си и въпреки това стават обект на тежък обществен натиск. На всеки нормален човек бе абсолютно ясно, че арестът на Борисов, Горанов и Ардаудова е абсолютно незаконен акт. Колко време трябваше да се бави обвинението и как пък момента за повдигане на обвинението съвпадна с формирането на правителството и че въпросното лице Кирил Петков вече не е във властта или в коалиция за властта. Ето как един обществен процес влияе върху решенията на хората, които са призвани да се абстрахират от тези процеси.

- И въпреки всички доказателства и заключения на незаконността на този арест има протести срещу това, че Кирил Петков ще бъде съден?
- Това е онзи лицемерен прочит на демокрацията, който ни бе предлаган от неолибералите, от неомарксистите на Запад, в продължение на десет и повече години. Този лицемерен прочит доведе до това да се събудят други крайни сили, които са привърженици на бързите решения, силната ръка и т.н. Историята е изключителен учител. Защо всъщност възниква фашизмът? Ами защото се създава комунизмът. Срещу една крайна идеология веднага набира сила друга крайна идеология. И хората със здрав разум остават по средата и са в мелачката на случващото се.

- И се получава една радикализация в обществото...
- Точно така, аз бих я определил, че тя стига до бесове. Хората стават морални релативисти, те започват да губят представа за нормалното. Ние забравяме нещо много просто – дали Господ, дали природата така са устроили нашето морално съзнание, че то се развива от най-ранна детска възраст. Знаеш кое е правилно, кое е право и кое не е. Имаме това чувство за традиционния, за обичайния морал. Около него се опитваме да градим всички съдебни актове и норми, които се опитваме да налагаме на цялото общество. Понякога някои норми отмират с времето, защото времената се менят. Но такива ситуации, които възникват във времена като днешните, създават негативна предпоставка това дълбоко вкоренено чувство за правилно и грешно да бъде нарушено драматично и да се събудим от оня краен унес, в който тези настроения ни тласкат.

- Политиците на високи позиции не са имунизирани срещу наказателно преследване, във Франция са били осъдени двама президенти и министър-председател. Никола Саркози дори в момента е с електронна гривна. Безусловно документално е доказано, че Льо Пен е откраднала над 4 милиона евро от Европейския парламент в полза на партията си. Тя определи присъдата като политическа, така направиха и Тръмп, Орбан, Салвини и други политици. Как да разбираме това, че те изобщо не зачитат решенията на френския съд?
- Това е така, защото самата обстановка в момента е радикализирана. През 2020 година в едно интервю говорих за битката между здравите сили и здравия разум. Сега все още сме във времето на здравите сили, само че здравите сили се смениха – едни отидоха напред, други са в отбранителен режим. Но принципът е един и същ. Тези обществени подкрепи са симптоматични за това, че общественият морал, представляван от закона, е под най-сериозният удар на настроенията и мейнстрийма. Защото един очевидно нарцистичен човек с големи възможности е равно на голяма опасност. Той се ръководи от собствената си правота и се представя за жертва на друга крайна група от американското общество и в момента разполага с изключително възможности да оказва влияние в целия свят.

- Доколко голям е рискът за Европа от тази крайна политическа поляризация, за която споменахте?
- Със сигурност е голямо предизвикателство за Европа. Но аз вярвам в Европа, вярвам, че на същия принцип, на който Чембърлейн е бил сменен от Чърчил след Мюнхен-1938, защото ситуацията е налагала това, по същия начин Меркел беше сменена с Мерц. Тоест - имаме ново поколение европейски политици, които ще имат предизвикателството и смелостта да поемат една по-решителна роля. Но това предизвикателство трябва да го гледаме на стария китайски принцип – то е риск, но и възможност. Фактът, че зачестиха процесите срещу политици, показва в какви времена живеем – на всеки може да му хрумват все по-крайни и по-радикални идеи. Това е опасността, с която Европа трябва да се справи.

- Как тези процеси срещу опозиционни политици ще се отразят върху доверието в съдебната система – един от стълбовете на обществото?
- Ерозия в доверието има, защото има много причини за това. Като цяло това девалвира съдебните системи по цял свят. Разбира се, в различните страни е в различна степен. В последните пет години ние сринахме това доверие почти до земята. Слава Богу, че българинът има все още някакъв традиционен морал, който го крепи. Винаги съм бил против истеричните крясъци на „Правосъдие за всеки“ и разни други НПО, които ни заливат. Пак ще направя аналогия с един футболен мач. Кога един съдия е най-добър? Когато не се говори за него, когато той не се споменава в края на мача от никого. Съдебната система не може да стане толкова прозрачна, че буквално да знаеш всеки един процес, но много е важен продукта, който тя произвежда и сигналите, които дава. Дори не само с присъдите, които издава, но и със скоростта на делата, с начина, по който самите магистрати се държат. Давам пример с Румъния – и 200 присъди да се издадат, това не направи страната по-добра демокрация от нашата. Защото нещата не са в количеството, а в качеството. И затова, когато счупиш доверието на хората, след това ако ще да е безукорна съдебната система, тя трудно ще се възстанови и ще достигне такива нива на доверие, които е имала преди това.

Нашият гост

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурс.

trud.bg