СЪДБОВЕН 12 МАРТ!

Вдигнах се от Враца и в 13.30 ч., тъкмо когато хората започваха да се събират за обявения на днешния 12 март "Поход на мира", бях на площада пред НДК. Митингът, предшестващ похода, бе открит в 14.00 ч. пред все по-сгъстяващо се множество, което в разгара на събитието - вече като шествие по централните софийски улици - с речи пред Министерския съвет и Президентството - достигна 4 хиляди души. Бяхме много повече, отколкото допусках, че може да събере един софийски граждански протест - този път с участието само на единици  запалени провинциалисти като мен, които оставят всичко и хукват за каузата, без организирани партийни автобуси, знамена и командировки. Обикновено организираната "провинция" прави масовката на столичните протести.

Софиянци дойдоха, за да кажат "НЕ НА ВОЙНАТА", в която се готвят да вкарат България шепата еничари, надяващи се да захапят кокала на 2 април. "Пълен неутралитет", "България - зона на мира", "Ние няма да стреляме срещу братя" - скандираха участниците. Това не бяха фирмаджии, далавераджии и чиновници, зорлем докарани на площада, под страх от уволнение, да попълват партийния миманс, а личности с интелигентни лица - явно културни, образовани хора. Радостно е, че голяма част от тях бяха ученици и студенти. Ужасът, че предателите ни готвят за пушечно месо и фронтова държава, която веднага ще се превърне в бойно поле, бе изкарал тия хора от всички възрасти - от домовете им в ранния следобяд. Сплотяваше ги гневът и надеждата, че все още има начин да се опълчим срещу демонските планове - и да ги провалим.

Да, те не бяха малко - според все по-намаляващите мащаби на всеки протест в апатичната ни, унила и съглашателска столица. Но София брои два милиона жители - днес тя можеше да изкара половин милион на митинга и шествието за дело, което непосредствено засяга всеки българин и е хилядократно по-важно от хляба! Несравнимо по-важно от гнева на началника, от заплахата за уволнение, от сроковете на ипотеката! "Трябва ли вече да почнат да падат бомбите и да сринат НДК, та тия мъртъвци да си надигнат задниците от дивана? Или градът ни се е превърнал в едно огромно духовно гробище и ракетите ще взривяват отдавна лишени от живец трупове?" - питаха се присъстващите.

Но този Поход на мира имаше апогей, който някак неочаквано, потресно, разтърси съвестите в тоя отроден от Отечеството, осквернен от просташка власт, мръсни пари и плебейско високомерие - туморен град. Дори  организаторите на събитието едва ли са очаквали този ефект. Множеството се люшна и пое от НДК към Президентството - по булевард "Витоша". То носеше траспарантите с лозунги против войната - като хуругви. Беше окичено, изцяло покрито с български знамена. Пееше химна на България. Най-отпред биеха три барабана - сякаш канари се къртеха и земя и небо се отваряха. Отстрани се редяха най-скъпите ресторанти, най-луксозните кръчми на София, пълни до пръсване с оная "златна младеж", презираща България, чиито родители ограбиха и продадоха нашата земя. Оная младеж, с ролекси и ключове от ламборгинита, паркирани в преките улички. Ония нови патриции и бонвивани, произлизащи от най-калния плебс, но гледащи на нас като на кал по ботушите си от крокодилска кожа. Ония милионерски щерки и синчаги със свитите им от гавази, кифли и  плеймейтки, които на 2 април ще гласуват за Киро Кашмерина, Кокорка и Лорерка. За Мравояда и Гнома. Социалната основа на евроатлантическото еничарство.

Те излизаха от ресторантите и ни се смееха в лицата. Показваха ни среден пръст или насочваха палец надолу. Но това ставаше преди да ги наближим. Когато се изравнявахме с тях, те замираха. Лицата им се изопваха. Някаква тръпка на свещен ужас ги обхващаше - сякаш предчувстваха възмездието. 

А барабаните продължаваха да тътнат. 

"Два свята - единият е излишен"!

Походът скандираше "НАТО ВЪН!" и "ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!"

Съдбовен беше този 12 март!

И ни един мисир не дойде да го отрази. Мисирите бяха потънали вдън земя.

Милена Върбанова