Сатиричният театър с почит към петима големи артисти

Споменатите артисти бяха невероятни! Тогава, още деца, не излизахме от театрите. Сега такива няма. Бог да ги прости!

Абсолютно си прав, Реалист-е, така беше. Бяха скромни хора, не се звездосваха. Сега само звезди навсякъде, като отидеш на постановка, от викане ти надуват главата и половината им думи не можеш да схванеш, защото така ги смотолевят, че.....Изключвам Мариус Куркински, при него пък не усещаш как минава времето. Все имам чувството, че го гледам едва 10-15 минути, а то час минал.

Абсолютно си прав, Реалист-е, така беше. Бяха скромни хора, не се звездосваха. Сега само звезди навсякъде, като отидеш на постановка, от викане ти надуват главата и половината им думи не можеш да схванеш, защото така ги смотолевят, че.....Изключвам Мариус Куркински, при него пък не усещаш как минава времето. Все имам чувството, че го гледам едва 10-15 минути, а то час минал.

Още малко за онези прекрасни артисти и ХОРА.

Още нещо за онези прекрасни артисти и ХОРА от онова време. Велко Кънев и Георги Русев ми бяха съседи, нямате представа колко ги обичаше целият квартал - скромни, почтени и човечни. За таланта им да не говорим. И млади, и стари бяхме готови да ги носим на ръце, толкова ги обичахме..... Не, те помагаха на другите! Бог да ги прости!