Създадох и водя семинар за бащинството. Казва се “Добрият баща” и влагам цялото си сърце в него

Създадох и водя семинар за бащинството. Казва се “Добрият баща” и влагам цялото си сърце в него. 
Библейска мъдрост, практически опит и лично споделяне - това са трите стълба. 

И не, не защото съм аз добрият баща създадох и водя този семинар, не, имам си своите кусури. И само Един е добрият баща - Отец на небето. 

Създадох го, защото от години ме боли от липсата на бащинство. Вижда се навсякъде тази липса - по улиците, в очите на деца и възрастни, в нравите и поведението, навсякъде… Болезнено е. Тежка, хронична недостатъчност на бащинство. 

Преди седем години издадох книгата “Татко, обичай ме!”, с 24 съвета към децата ми и много - шокиращо лично - споделяне. 
Превърна се само за месец в бестселър. И продължава да се търси, преиздава и поръчва седем години по-късно! 

И преди издаването на тази книга, и особено след това темата за бащинството все повече поглъща вниманието и цялата ми творческа енергия в този семинар “Добрият баща”. 
С над 10 издания досега и стотици участници от различна възраст, етнос и пол. Да, жените са пряко, жизнено заинтересовани да имат добри бащи на децата си. 

Някой ще се свие от болка само от името “Добрият баща”, защото е бил нараняван. 
Друг ще се усмихне саркастично “има ли изобщо такъв баща”, защото е бил отхвърлян. 
Трети ще усети сълзи в очите от добри спомени за татко и дядо, защото доброто е било повече от лошото и той е избрал да запомни доброто …

Но никой не остава безразличен, никой! 

Дори и тези, които чуват темата и след миг на очевиден емоционален срив избират да си сложат маска на безразличие - те са най-раними, знам го. 

По време на семинара в южен град в една от почивките при мен дойде жена-участничка. 

Наблюдаваше ме изпитателно часове наред - явно беше чела мои публикации, беше гледала мои видеа и интервюта…. Беше й интересно да ме види на живо и особено като автор и лектор в “Добрият баща” - по една различна тема от остротата на всекидневните коментари. 

Тази жена се разплака неудържимо в една от сесиите. Леденото й изражение се разпадна и лицето й се обля в сълзи.
Случва се, виждал съм го неведнъж. 

Тя дойде при мен и ми каза:
Вие сте толкова различен на живо!

Какво имате предвид, попитах. 

Чела съм много ваши интервюта и коментари, следвам ви във Фейсбук - там на моменти сте много остър и саркастичен. А на живо сте толкова различен… /спестявам комплиментите, които изрече по посока на човечност и т.н.:)/. 

Изрече всичко това кротко и замислено, като продължаваше да се взира в очите ми, да изследва реакциите ми…
Благодарих й за споделеното мнение. 

И оттогава се опитвам /не че преди това не съм се замислял/ да намеря по-сдържан изказ, да избягвам обидни квалификации и обидни епитети. Не успявам винаги, но вървя в тази посока. Тя е вярната посока.

“Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло”. /Яков 3:2/. 

Колко вярна е тази библейска мъдрост отпреди 2000 години!

Да владеем езика си е трудна задача, но не е невъзможна. И само който го постигне, той може реално да овладее сам себе си. 

И който сгреши, той може да се извини/да се покае и да потърси и получи прошка. 

Мисля си също за хората, упорстващи в твърдението как Истанбулската защитавала жените от насилие и колко лошо било отхвърлянето й. 

Изумително е как си кривят душата грамотни хора, които могат да прочетат този текст и да видят какво пише в чл. 3, в третата поред алинея - как човешкият пол не бил биологичен, а социален. 

И продължават да сипят откровени лъжи, не е за вярване. 
И като ги прочетете, направо “вливат в душата ви злинегорчило и ви подтикват към устопсувни” /проф. Ал.Теодоров-Балан/, сиреч, най-добре е да се сдържа человек, и прочее. 

Та ще спра дотук, понеже в “многото говорене грехът е неизбежен” /Притчи Соломонови/. 

Написах всичко това, защото след една много интензивна и изтощителна, но блага седмица сега осъзнавам, че много:) от вас ми липсвате. 

Ще наваксаме, с Бога напред!:) 

И да, ще споделям за бащинството. 
Толкова е вълнуващо!!!

Александър Урумов