Вероятно ще ви е интересна гледната точка на д-р Цветеслава Гълъбова, която е сред водещите психиатри, желан гост-коментатор в телевизионните студиа, директор на прочутото лечебно заведение в с. Курило и съдебен експерт по психиатрия, по темата със зачестилите случаи на агресия в семействата, карането на автомобили в неадекватно състояние, хазартните зависимости…
Специалистът посочва, че насилието е отвратителен социален феномен, който не е обоснован само от един фактор. Агресивният нагон е част от естествените човешки нагони и всички го носим в себе си, но с възпитанието, което започва в семейната среда, се научаваме да го контролираме. Това е един от естествените ни проблеми – имаме много лош контрол върху импулсите от емоции в социалния ни живот. Това се дължи на нефункциониращата основна клетка на обществото, наречена семейство. Напоследък все по-често ставаме свидетели, че всеки разчита друг да свърши възпитателната работа.
И тук е моментът да се подчертае дебело, че възпитанието не започва с наказания и назидания, а с личен пример. Дали съзнателно или не, в зрелия си живот голяма част от хората копират това, което са видели като поведенчески модел от родителите си.
Д-р Гълъбова е категорична, че в българското семейство всичко е сбъркано, в него много отдавна не се говори, а се мълчи. Родителите често са разведени или разделени, водят битки помежду си за притежанието на децата, а не за родителските права, както се казва официално.
Българската двойка спира да функционира като родителска в момента, в който спре да бъде съпружеска. Оттук тръгва и ужасът, защото децата биват използвани като инструменти в ожесточената война, водена от родителите. Когато бащата не плаща издръжката, то съдия изпълнител веднага му налага запор на заплатата, но когато майката възпрепятства срещите на детето с баща му, то тогава няма никакъв проблем. Този поведенчески проблем след време се възпроизвежда и от потомството.
У нас вече израсна цяло едно поколение в условие на родителски войни. Малцина обаче си дават сметка, че агресията у децата е крещяща нужда от общуване – те искат да им се обърне внимание, да знаят, че родителите ги интересува какво правят. Да не изслушваш хлапето си, също е форма на насилие. Истината е, че напоследък семействата създават хора с асоциално поведение, а после се чудим защо има ръст на домашното насилие и изобщо на агресията.
Напоследък все повече хора са на антидепресанти и макар употребата им да не е криминогенен фактор, биха могли да бъдат нож с две остриета, ако не са изписани от специалист. Могат да се приемат години наред, но имат своите медицински противопоказания…
Напоследък е страшно завишен и броят на надрусаните, заловени от органите на реда. Увеличават се и развилите психични разстройства в резултат на употреба на наркотици. Става въпрос за тежки психични разстройства – психомоторни възбуди, халюцинации, налудност и др.
Психостимулантите, които се използват масово сега, дават увереността на употребяващия ги, че може да ги спре по всяко време, тъй като те не създават психическа зависимост, но това далеч не е така. Заради това се забелязва и бум на хора с тежки психични разстройства.
По отношение на залавянето на Диона с дрога и последвалото й оправдание, че е взела Нурофен, д-р Гълъбова подчертава, че този медикамент не дава показател за наркотик. Това е толкоз невъзможно, колкото и момиче на нейната възраст да си купи „Порше Кайен“ със заплата, категорична е специалистът.
Зависимостите към хазарта пък отдавна са придобили характер на пандемия. Хазартният тип има склонност към бързи пари, които отново да вкара в машините, заради което се научава да лъже, за да си ги набавя. Така животът му придобива една-единствена цел – да намери пари, за да играе. Жалкото е, че рекламите на хазарт извират отвсякъде, а и се рекламират от популярни и обичани екранни лица. Така лабилните хора си казват, че щом еди кой си залага, той също може да опита. Игралните зали отдавна са се превърнали в институции и около тях винаги има заложни къщи и фирми за бързи кредити. От порочния кръг на хазарта обаче, няма излизане.
Източник: Уикенд
Ангелина
9 months before
Не винаги агресията се дължи на "психично разстройство". Държавните институции ,в чиито правомощия са грижата за наистина болните с психични разстройства хора не се интересува от тях .За сметка на това и то съвсем целенасочено в Закона за здравето са регламентирани норми ,които не се прилагат според тяхното предназначение ,а се използват за репресии и организиране на измислени производства по ЗЗ срещу хора ,които нямат никакви психични проблеми ,да не говорим психични разстройства. Създадените норми се използват за саморазправа с неудобни поради някаква причина хора и користни материални цели ,чрез напълно превзетите ни правораздавателна и правоохранителна система ,която формира измислени производства за обслужване на лични интереси ,а не тези на обществото ,с напълно незаконосъобразни действия и нарушение на човешки права. Ето това е още "един способ Божанов" .
Коментирай