Вносът на 2,5 млн. броя от Украйна ни изправя пред дилемата: помагаме на воюващ народ, но не плащаме ли висока цена?
На този Великден се налага да внимаваме. Като се чукаме с яйцата, трябва първо да погледнем дали не са украински. Че е възможно югоизточните приятели, които ни проводиха цели 2,5 милиона, да са турили по погрешка и друга съставка, примерно от рода на – какво мислите? – ами от рода на капсул детонатор! Не че са искали, но нали при тая воюваща държава всичко гърми и трещи, та не се знае кое какво съдържа. Представяте ли си – сядате на трапезата, вземате по едно яйце, правите „чук” – и следва взрив! Така че когато стопанките почнат да шарят, е добре да погледнат дали яйцето не е случайно с бикфордов фитил…
Всичко дотук го казах, разбира се, на шега, макар че с битките и неволите на един народ шега не бива – но си помислих и друго. Украинският народ е достоен за уважение, не само защото се бори за живота си, но и защото успява не просто да си поддържа стопанството, а и да изнася продукция. Разбира се, във военна обстановка се намира една трета от територията, но ето че останалата е в кондиция и снабдява цяла армия с провизии, а това не е никак малко.
Памет от Мариупол
Имах възможност като репортер да ходя в Украйна. Обичах да гледам как на порт Мариупол на Азовско море (по съветско време градът се наричаше Жданов, за жалост сега е в развалини) се товарят кораби със златната украинска „пшень”; една зима плавах с украински съд, сладкото Азовско море бе замръзнало и корабите се бяха подредили като керван камили, пред нас ледоразбивач трошеше леда и прокарваше тесен фарватер, а когато ледът се събираше отново, той се връщаше да освободи затиснатите. Обикалях и по села, земята украинска е с цвят на антрацит и е свръхплодородна, житните поля достигат хоризонта, а в дворовете стопаните отглеждат зелки като баскетболни топки и чесън с еднометрови стръкове. И се сблъсках челно с партийно-милиционерския режим: на едно селско пазарче видях табло със снимки на селянки, под тях бе написано „Враги народа!” заедно със забрана да се купува тяхна стока. Какви врагове бяха тези женици? – ами те бяха просто изнесли на сергията каквото им е родило дворчето – щайгица с череши, ведро с джанки или някоя краставичка – ала според социалистическите закони се явяваха кулаци! Спирам до тук, защото взех да се ядосвам…
В миналия брой споменах за сегашните зърнени запаси на Украйна, които – и въпреки масивния експорт по море и суша – продължават да са огромни, около 20 милиона тона, а след новата реколта ще пораснат на 60 млн. Ала ето, оказа се, че Украйна е в състояние да експортира и яйца.
Тук отново ще си послужа със смешка: представям си как солдатинът от Бахмут се бие за всяка улица и за всяка къща, а като се отвори затишие между два обстрела – прибягва до дома да ръсне на кокошките.
Хуманният коридор
А сега на проблема. Нужно ли е да внасяме яйца, а ако да – защо от Украйна? Знае се, че изпълняваме поръчката на Евросъюза да помагаме приоритетно на воюващата държава и да й купуваме продукцията. Ако това е причината за нашия внос – намирам я за правилна. Никога не сме спирали да внасяме от Украйна вся и всьо и по нормален начин, но тази година стокооборотът се напрегна. Действа императив, основан бе т. нар. „хуманен коридор” от и за страната. Иначе можем да минем и без конкретния киевски внос. Малцина нашенци знаят, че в този сектор се нареждаме сред големите световни производители. В страната ни работят огромни птицеферми за по 50 и 100 000 носачки, без да смятаме тези за пилета. И биват те отглеждани по трите класически способи – свободно, подово и клетково, като на първото се търси предимство. Според Ивайло Гълъбов, шеф на Съюза на птицевъдите, секторът се развива нелошо, миналата година достигна сериозното количество 1,3 млрд. броя. Че снабдяваме кажи-речи целия свят мога да го потвърдя с пример от репортерския ми стаж – една година съпроводих хладилни тирове с яйца за Кувейт; този в който пътувах, возеше 17 000 яйца, та с шофьора се смеехме, че ако хладилният агрегат се развали, ще доставим на кувейтците не яйца, а пиленца.
Пробойни в системата
За да се разбере най-ясно колко ни е производството ще кажа, че на ден секторът добива 5 милиона яйца, от които консумираме 3 и изнасяме 2. Ето че можем без украинските, полските, латвийските и останалите известни „яйчари”, ала както вече казах, тази година нещата са специални. И тревожни – в паневропейската солидарност се получи пробойна. Полша, Унгария, Словакия, Румъния и ние в това число, възроптаха срещу безмитния внос на украински яйца. Да – заявяват – дългът е благороден, но пък фалитът е възможен и еврокомпенсациите не могат да покрият загубите. Но за разлика от родните зърнари, които още при първото посегателство върху печалбата се разпискаха, яйчарите поеха „удара” по мъжки, не пролазиха на президентските и премиерските килими. Но нека са спокойни – може „да им се отели кравата”, тоест, ако/като Борисов се настани отново на „Дондуков”, си струва да вдигнат протест под премиерските му прозорци, със стопроцентовата сигурност че ще бъдат „осребрени” с някой милион. При Бойко само който не е протестирал, не е получил… Целта е да има мир, да не се хленчи и над Банкя да няма облаци.
В други държави обаче птицевъдите не кротуват. Като например в Полша. Заради невъзможността да се справи с „яйчения” проблем, аграрният министър Хенрик Ковалчик подаде тези дни оставка. Интересното в случая е, че въпреки кризата, птицевъдите си бяха заделили цял пикап с яйца да го замерят. И го сториха – а когато някой те замеря със собствената си продукция, трябва да се замислиш къде грешиш. Дори посетилият по това време Варшава аграрен еврокомисар и негов сънародник Януш Войчеховски, не можа да спаси колегата си. Явно, поляците са по-хард от нас – министърът напуска поста си, макар да вижда, че не е той главният виновник. А ще подаде ли по подобен повод оставка нашият икономически министър Никола Стоянов? Може би, но в някой друг живот. Ала греши – след като и без друго слиза след броени дни от поста служебник – защо поне не покаже достойно напускане? Ще си повдигне хлабавия имидж.
Не си спомням висш администратор да си е подал оставка, единствен май е Христо Иванов. Седят си шефовете до последно, повтарят лафа „нося си оставката в джоба” – и дотук, на практика си тръгват единствено с помощта на ритници.
Възпроизводство?
Искам между другото да обърна внимание на явление незабелязвано и нетълкувано. При тази калейдоскопична смяна на министри е невъзможно – не остава време дори на качествения да навлезе в работата и да превключи на ефективност. Но у нас практиката е всяко ново правителство да се формира с нови министри, с редки изключения. Тук трябва да си припомним, че не сме народ многомилионен и нямаме безкраен генофонд, та да си произвеждаме все нови и нови управници. На брифинга си тези дни Борисов изрече нещо неказвано досега: в евентуалния кабинет на ГЕРБ може да бъдат поканени бивши служебни министри. Тази идея му прави чест. Истината е, че разполагаме с отлични аграрници – ала по някаква тъпа инерция не допускаме „римейк” на вече управлявали. Защо, си казва новият премиер, да „ъпгрейдвам” служители на предишни шефове, тях не мога да ги направя свои хора, защото фигурират във вече зает „имиджов периметър”… Да, у нас всичко се прави повече за лична и по-малко за държавна изгода.
Но е интересен случаят с Атанас Пеканов – номадства той от кабинет в кабинет, заменя служебен с редовен и обратно, ще го видим сега в новите конфигурации.
Скъпотия до шия
Според Евростат последната година яйцата на континента са поскъпнали средно със 72 на сто. Ние сме на четвърто място в тази „ръстова” класация, тоест при нас скъпотията е доста по-изразена.
През 2021 г. едно яйце струваше 19 ст. а година по-късно скочи на 40 и повече ст. Тоест, за две години цената порасна двойно. Пазарите са доволно сепарирани и производителите търсят нови „дестинации”. До неотдавна например един от големите наши клиенти, Израел, не приемаше българска продукция поради ковид кризата, но след като тя минава, а и заради Пасха, държавата си поръча голямо количество, това стана факт след посещението на икономическия министър Никола Стоянов. В Израел човек консумира месечно 20 яйца, което е силен белтъчен приток.
Парадоксалното е, че само ние, заедно с Дания, имаме общ ДДС. А специално при храните много държави се заемат да го „извадят” от общата ставка. В Португалия например данъкът на 44 храни не бе
намален, а направо бе нулиран. Но явно ДДС е важен за нашия бюджет, носи ежегодно 2 млрд. лв.- ще видим в новия парламент дали няма да бъде разделен на части… А народът ни си реагира посвоему – в много селища се появиха кокошарници с по 10 и повече птици, а най-новият шлагер е отглеждане на носачки на апартаментни тераси. Така себестойността на яйце падала под 10 стотинки. И се получава „параграф 22” – зърнар от Добрич плаче от непродадена продукция, а съседният на него яйчар плаче от скъпия фураж. Но защо не седнат да се разберат? Мисля, че един министър с качествата на мениджър може да съвмести интересите им.
Но по-добре е да помислим за Великденското чукане с яйца. Колкото за мен – мечтая за деня, когато няма да разчитам на носачките от Киев, а на дружките им от Карлово и Костинброд. Така сигурно ще ми е по-вкусно…
Автор: НАСКО МАНДАДЖИЕВ, в. „Уикенд“
