Ще се превърнем ли в постоянен вносител на електроенергия?

Цялата система е в изключително тежко състояние, а последната година е нулева за разрешаване на кризата в сектора

Уникалното съоръжение ПАВЕЦ „Чаира“ продължава да не работи втора година, като най-рано в края на тази година ще заработи хидроагрегат 2 

Проблемът не е, че в момента може да ни се наложи да внасяме ток, а че това може да се запази като устойчива тенденция

Покрай предстоящата ротация, неясните обещания на управляващите ни, касаещи мигрантите и приема ни във въздушно-капковия Шенген, неработещият Столичен общински съвет и прочее безспорно важни теми, някак незабелязана остана новината, че съвсем официално се превърнахме от износител във вносител на електроенергия.

Ако на фона на всичко по-горе изброено, ви звучи като наистина маловажна информация, вероятно е редно да добавим, че внасяме от всичките ни съседи, включително Северна Македония. Отдавна отминали са времената, когато бяхме на трето място по износ на електроенергия в Европа (например 2022 г.).

Макар че и през 2020 г. е имало период, в който сме внасяли повече електроенергия, отколкото сме изнасяли, като на челно място по внос е у нас са били Турция и Румъния, но за разлика от сега, сме изнасяли, все пак, повече електроенергия за Гърция и Македония.

Интересен аспект е, че случващото се в момента е обяснено простичко: „цените у нас са по-високи, затова внасяме, иначе произвеждаме достатъчно“, а през 2020 г. подобно обяснение не е било достоверно, напротив, то е оспорено от енергийни експерти.

Но основното е, че зад думата внос се крие една друга, по-съществена, а именно: зависимост. И ако е съвсем естествено да няма как тук да произвеждаме всичко и в достатъчни количества, не така обаче стои въпросът с тока.

Зависимостта в този сектор най-простичко означава, че има риск за цялата ни икономика, както и поскъпване на редица услуги. Макар че управляващите, както и експерти се опитват да ни уверят, че това няма как да окаже влияние на крайния битов потребител, защото цената за него 1 юли ще е защитена и възможно най-ниска, какво ще стане след 5 месеца, а още повече следващата зима, това никой не може да ни гарантира.

Премиерът Николай Денков обясни, че „Вносът на електроенергия е не, защото България няма мощности, а защото токът, който произвежда, е по-скъп в определени дни, часове, тогава, „когато другите могат да произвеждат от съответните източници, и тогава на пазара се внася ток, защото е по-евтино“.

Връщайки се и във вече споменатата 2020 г. проблемът не е, че момента може да ни се наложи да внасяме ток - поради една или друга причина, а че това може да се запази като устойчива тенденция. Положението у нас се усложнява още повече от факта, че нашите ангажименти, касаещи „Зелената сделка“ и въглеродните квоти, означават неизбежно намаляване на тока от тецовете.

Поетапното закриване на мощности предизвестява съдбата на всички въглищни мини, защото в крайна сметка ще липсва и пазар, на който да може да се продаде произведеното. Не по-малък проблем, разбира се, е огромната безработица, която се очаква да настъпи, след като хиляди миньори останат без работа.

В териториалните планове на правителството е заложено постепенното намаляване на работата на въглищните мощности и пълното закриване на тази дейност до 2038 г., като идеята е да бъдат заместени с зелени мощности и системи за съхранение на енергията. Но както отбелязват работещите в сферата, посочената година е крайният срок, а от много по-рано въглищните централи ще заработят с ограничен капацитет.

И макар управляващите да планират откриването на алтернативни работни места, които да осигурят заетост в региона, други да бъдат преквалифицирани при рекултивацията на мините, а всички, загубили своите работни места, да получат обезщетения в размер на 36 заплати, енергетиците от Маришкия комплекс периодично протестират срещу окончателния отказ от въглища, който е заложен в плановете, подчертавайки, че на практика политиците не са готови да се справят със социалните и икономическите последици от прехода към нисковъглеродна икономика.

Бившият енергиен министър Александър Николов също в края на миналата година обяви, че още от май 2023 г. внасяме огромно количество електроенергия, а цялата система е в изключително тежко състояние, като през последната година е нулева по отношение на разрешаване на кризата в сектора.

Проблемите допълнително се задълбочат и от факта, че уникалното съоръжение ПАВЕЦ „Чаира“ продължава да не работи втора година, като най-рано в края на тази година ще заработи хидроагрегат 2, а евентуално след 2025 г., и то при успешно пускане на 2, агрегати 3 и 4. Превантивно спреният агрегат 1 също се нуждае от демонтаж и поправка, което също не се очаква да се случи преди 2025 г. Това беше последната информация от ноември миналата година. След това явно темата не е медийно интересна, а една от причините, за съжаление, е, че няма нищо ново за казване.

Общо взето сме в патова ситуация. Имаме поети задължения, чиито срокове текат неумолимо, но към този момент нямаме алтернатива. Имаме обещания, изречени от управляващите, но нямаме гаранции, че те ще се изпълнят. Имаме ключова енергийна мощност, уникална както за Европа, така и за света, която обаче скоро няма да заработи. Имаме достатъчно производство на електроенергия, но внасяме от други страни.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg