Към края на 2005 или 2006 г. 30-годишен мъж влиза, без предварителна уговорка в клон на швейцарската банка Julius Bear в Женева. Той тегли черно куфарче на колела, в което има 400 хил. евро в брой. Тази сцена е една от десетките, a вероятно стотиците, посочени от швейцарската прокуратура по започналия преди седмица процес за пране на пари от трафик на кокаин от групата на Евелин Банев - Брендо.
Човекът с куфарчето е Живко Николов и според швейцарските власти е юридически и финансов съветник на Евелин Банев - Брендо - мозъкът на международна схема за трафик на кокаин и изпиране на средствата, генерирани от тези дейност.
Живко Николов дълги години е работил във фирма, предлагаща регистрирането на офшорни компании, а впоследствие става управител на бизнеса с недвижими имоти, който групата контролира в България.
Той е един от петимата подсъдими от процеса, който започна след продължило над 13 години разследване. Всъщност най-известният подсъдим е банка Credit Suisse (швейцарското законодателство допуска юридически лица да носят наказателна отговорност). Претенциите на прокуратурата са, че банката не е упражнила необходимия контрол и по този начин е улеснила изпирането на средства с криминален произход. Бившата служителка на банката, която е отговаряла за Румъния и България - бившата състезателка по тенис Елена Бергоми, също е подсъдима (за това, че е приемала пари и поръчки за транзакции без необходимите проверки, като е трябвало да знае или е знаела за незаконния произход на средствата). Подсъдим е Георги Караманлиев, който е приятел от детинство на Брендо от Тополовград, а след промените - треньор по борба в алпийската държава. Петият подсъдим е швейцарец, също бивш банков служител, който, след като напуска банката, създава дружество, с което продължава да обслужва групата.
По същото разследване в Швейцария условни присъди са получили Моника Добринова (бивша съпруга на Брендо) и сестра ѝ Десислава Дишлиева, както и още един швейцарец. Разследване има и срещу Константин Дишлиев, определен като партньор на Банев, който беше разстрелян в София през май 2005 г. Част от мрежата е соченият за приближен до Банев Георги Семерджиев - Жоро Шопа. Той беше задържан от испанските власти през 2017 г., а в къщата му до Барселона бяха открити укриващите се Ветко и Маринела Арабаджиеви. Междувременно в Специализираната прокуратура в София започва разследване срещу Семерджиев, което е на трупчета, но за сметка на това е основание, за да не бъде предаден на швейцарските власти.
Въпреки че е осъден на дълги наказания лишаване от свобода в три различни държави, Брендо е на свобода. През септември 2021 г. той беше задържан за кратко в Украйна, но беше освободен, след като стана ясно, че има украинско гражданство.
Според швейцарските власти стойността на изпрани пари само през Credit Suisse възлиза на близо 140 млн. евро. Само от 2004 до 2007 г. в банката са депозирани над 37 млн. евро в брой.
Схемата накратко
За какво става дума - пари в брой, често на малки купюри, придобити от трафик на кокаин от Южна Америка до Европа (Испания, Холандия и Италия) се вкарват в банковата система в Швейцария, а оттам през различни схеми се прикрива техният произход.
Според разследването става дума за мрежа от над 200 фирми в офшорни юрисдикции, но също така и в България. В крайна сметка парите са инвестирани в строителството на недвижими имоти в България (но също и за придобиването на имоти в Швейцария). Сред обектите, които се споменават, е комплексът "Оазис" край черноморското село Лозенец и друг в Несебър, а също и офис и жилищни сгради в столицата. Част от мрежата е била и фирмата "Хоум фор Ю".
Като претекст за внасяне на парите в брой са представяни договори за продажба на имоти, за които е имало плащане под масата, а клиентът (т.е. групата на Брендо) не е искал да оставя следа.
Още от 2003 г. властите започват да хващат автомобили, шофирани от българи (често от Тополовград), в които са скрити огромни суми пари в брой.
Въпреки стриктните правила на групата за разделяне на дейностите по трафик на наркотици и тези за изпиране на парите групата е свързана с Брендо, който не само планирал пътуванията, но и често участвал в тях лично. Разследващите отбелязват, че организацията била толкова добре смазана, че дори след арестите на Банев (през 2007 и 2012 г.) тя продължавала да функционира.
Според швейцарските власти Банев действал в пълна конспирация, като неговото име не се споменавало (той бил известен още с прякорите Б., Игор или Дядото), а близките го наричали "нашият приятел". Връзката става чрез посредници, а той се обаждал през телефоните на свои познати.
Разплитане и вълна от насилие
Схемата започва да се разплита, когато през февруари 2005 г. испанските власти разбиват мрежа за трафик и разпространение на кокаин, действала в Каталуня и Южна Испания, в ядрото на която са българи. Арестувани са десетина души, задържани са оръжия и стотици килограми кокаин.
След тази операция, която испанските власти наричат "Портимар", очевидно започва конфликт между Банев и Константин Дишлиев. От показанията по швейцарското дело става ясно, че в началото на 2005 г. двамата един след друг посещават Швейцария и започват да теглят и пренасочват парите. През май 2005 г. Дишлиев е застрелян пред ресторант в София.
Швейцарската прокуратура слага убийството му в дълъг списък от случаи на насилие, свързани с групата. Заедно с тях са още разстрелите на Иван Тодоров - Доктора през 2006 г. (според прокуратурата съдружник на Брендо в наркотрафика в Италия), свързаният със СИК Иво Марков - Сиджима, застрелян през май 2006 г. в София. Майката на Константин Дишлиев, застреляна през април 2007 г., малко преди да даде показания пред съдия срещу Брендо.
Връзки на високо ниво
В този контекст в края на 2006 г. италианските власти започват т.нар. операция "Магна харта", тъй като получават данни, че Брендо се е свързал с представители на ндрангетата в Северна Италия и организира логистиката по трафика на кокаин от Южна Америка за Западна Европа.
Това разследване обаче е силно затруднено през 2008 г. когато има теч на информация след координационна среща на разследващите екипи в Евроджъст, в която участват български прокурори. Прехванат е разговор между близките до Брендо Тинко Гарев и Фабио Каталан, в който българинът предупреждава за предстоящ арест на две яхти на Канарските острови, натоварени с кокаин, и съобщава, че има важни документи, свързани с разследването.
Работата по случая продължава и в крайна сметка Брендо получава 20-годишна присъда, след като част от съучастниците му свидетелстват срещу него.
През лятото на 2007 г. в България Живко Николов пък разказва на Елена Бергоми, че има информация от съдебна поръчка на българските власти, по която швейцарците са предоставили информация.
Според швейцарските власти единственият възможен източник на тази информация е някой от българската съдебна система.
От информация, която швейцарските разследващи получават от колегите си в Италия, Австрия и Германия, те стигат до заключението, че Брендо има контакти на много високо ниво в държавното управление в България. Доказателство за последното, обръщат внимание властите, е и фактът, че въпреки че е осъден в Италия, Румъния (след като продава в Атина на агент под прикритие пратка кокаин), той не излежава присъдите си.
Въпреки че по делото в Швейцария има достатъчно данни за контролираното имущество от групата на Банев в България, то е останало извън обхвата на проверката на Комисията за незаконно придобито имущество и противодействие на корупцията, която предяви иск срещу Банев за скромните 20 млн. лева, повечето от които са виртуални, а не реално притежавано имущество.
Димитър Пеев
https://www.capital.bg/
