След Дан Колов - Тротинетката ли е идол?

Великден, от почитащ Христос празник, се превърна в щанд на снобизма

След Дан Колов - Тротинетката ли е идол?

Идеалът за идоли се промени. Доказват го днешните му представители - ярки, предизвикателни, донякъде - празни. Отвсякъде - непълни. Дан Колов е бил идол на своето време и още е споменаван от онези, които го помнят. Не е точно моят идол, както и хората, които се млатят един друг. За някои борбата е спорт, за мен - оставям това с особено мнение. Но ако спортът привлича подрастващите, това със сигурност е по-добро от съвременните примери на лудуващите с тротинетки, на влачещите дете на каишка по моловете и двуполовост, каквато нямат в паспорта си. 

Няколко от примерите на онлайн разхайтеност, за радост са в килия и дори присъда да не бъде произнесена, такава каквато обществото очаква, ще има прецедент. Ще има изостряне на общественото внимание, което така или иначе е било глухонямо, когато това се е случвало пред очите му. 

Замислям се, в „онзи случай“ това наоколо в мола, сеирджии ли са били, платена публика, или слепци, пуснати на разходка... Срам ме е от подобни българи, от всички, които с пасивността си биха насърчили подобно поведение. То може да се превърне в норма бързо, ако на него не бъде реагирано. И тук няма толкова значение вървенето на въже между два пола, а най-вече дълбоките човешки недостатъци, които са предизвикали тази волност.

В същото време си играем на вярващи, имитираме смиреност, но и алчност, лакомия - двете, част от смъртните грехове. Може би към тях трябва да се причисли и лъжата, защото лъжем, когато се кръстим на Великден, но на следващия ден почти прегазваме някого или псуваме подире му. 

Шикалкавим, защото в името Господне си вземаме една седмица отпуск, сливаме уикенди, с пълна газ отиваме на село, тъпчем се, пълним багажника с консерви и компоти. Обяснението - ами да видим нашите. Дайте да се разберем, това си е чисто чревоугодничество. Май пак един от смъртните грехове. Безпредметна шетня отново. 

Великден, от религиозен и почитащ Христос празник, се превърна в щанд на снобизма, хаоса и гастрономията. Истински Hell Kitchen, истинско пазарно изобретение на ада. Не съм от тези, които свързват храната с религиозното, но съм обиколен от хора, които живеят за това. Така научавам, че козунаците варират от 3 лева в супермаркетите до 200 лева в снобските адреси на глупостта. Козунакът, мили мои, не е чифт обувки, за да си заслужи инвестицията. Той е само качествен или некачествен сбор от брашно, стафиди, захар, шарлан. Яйцата също не издават почит към Спасителя, нито запасите с агнешко. Зрелищната глупост въвлича индустрията в спекулативност, което пък подчертава лицемерието на народа, който вечно се оплаква от недоимък. Как тогава да си обясня опашките пред месарския магазин и тези пред пекарните... Нали яйцата ви бяха скъпи, как сега си позволявате по 20 и то боядисани. Как си позволявате да почивате цяла седмица, че и повече.. Циркът Великден обезличава величието на празника. Обикалянето на църквите го демонизира. Религията, вярата, ако не са вътре в нас и всеки ден, отпишете ги. 

Автор: Лорд Евгени Минчев

trud.bg