Смел като диджей
Въобще не говорим за музика. И за спорт не говорим. Говорим за политика.
Профилът на неолибералния антибългарин се увеличи с още една характеристика – Джокомразец. То е ясно, че Нолан Джокович е мразен защото имаше гръбнак да се изправи срещу малоумието, което беше облечено в бяла престилка. Беше тормозен за което, но оцеля. Оцеля и победи.
Да, ама либералната течност мрази някой да има гръбнак, че и да оцелява, защото тя си е дала… направо е осребрила либералния си гъз срещу попарата, която и осигурява оцеляване. Така е от време оно. Нахранените роби най-яростно мразят свободата.
Сега се търси средство Джокович да бъде принизен. Всякакво. Бил чалгар, простак, миришел, селянин, щракач с пръсти, Ганя! Въобще, пълен нещастник. Да го наречем Голиат на балканската простотия. А срещу него се е изправило нашето момче и скок подскок. С полурозовата прашка взел че го победил, като не уважил желанието му. При това на неговия празник. При това пред неговите гости. Така показал по-гръбнак от Ноле. Ето, виждате ли? Нашите сме по-гръбначни. Въоръжени сме с невидими транс либерални екзоскелети. Браво.
Нека се вгледаме и в детайлите.
Диджеят в смелостта си не осмисли най-важното! Не разбра, че това не е неговото парти. Че обслужва чуждо събитие. Дават му хонорар за да изпълнява функция. Ако функцията не му допада отказва да участва и не прибира парите. Просто е. Но когато приемеш е наложително да си знаеш и функцията и мястото.
За неразбралите ще го кажа така: Хората не са си купили билети за да слушат… неговия диджейкси вкус. Нито един. И за кака Златка от бюфета на втория етаж никой не си е купил билет. Тя е там и си върши работата. Залата е разпродадена заради Ноле и Гришо. Неясноти?
Ако искаш да бъдеш музикален стожер и себе си в такъв мащаб – заяви се, бе. Пусни билети, обяви диджейското си парти, напълни залата с народ и тогава се дръж като фактор. Защото тогава ще си фактор. Иначе си функция. Е?
Но това е новия похват. На чужда торта черешката да бъдеш. При това инатлива и своенравна но от тортата да не слизаш.
А сега и за музиката. Наскоро чух великото определение, че съвременните продукти (не мога да ги нарека музиканти) произвеждат „асансьорна музика за бройлери.“ Това е подходящо да слушаме за да не се вълнуваме много. Или бъркам? Котира се беззъбата литература и скучната музика.
Ало! Господарите на боцкалата. Още е рано за този преход. Пак избързахте. Пак не ви се получи. Още дълго време ще ходите с маски като маркирани мишки и ще пишете доноси, че някой е кихал в метрото.
В два свята живеем. Различни са тези светове. И вашия е по-тъп защото не е верен.
А за спортът въобще не ми се говори. Още ми е олимпиадно.
Емил Йотовски
За Факти
Реалист
2 months before
Работила съм със сърби 15 години и никога не съм чула дума против нас, освен веднъж, когато една полуобразована сръбска колежка ми каза нещо за битката при Сливница и миризмата в рейсовете, за което съжали след пет минути. През 94-та телефонът ми звънеше непрекъснато за поздравите за футболистите, а когато отидох на работа след победата над Германия, беше дошла делегация и директори и депутати ми станаха на крака, все едно аз съм вкарала головете, не Лечков. Няколко пъти пиша, че Ноле Джокович е голяма работа, а този, който не му пусна някаква песен, която той харесва, е голям проблем на липса на възпитание и простотия. Докато българите не се научат как да се държат, спукана ни е работата.
Коментирай