Прочети, народе български, каква трагична наивност проявих като емигрантка в Швейцария, написвайки едно пространно изложение-сигнал за безобразията, творени във Врачанския исторически музей - и отправяйки го до тогавашния министър на културата на България - Боил Банов. Знаех, разбира се, че дебелият, вечно запотен Боилчо няма никакъв културен актив за подобен пост - освен средно-известното име на тейко си Васил Банов и две куклени постановки в Хасковския театър. Не си правех никакви илюзии по отношение на гербаджийските "културни" чиновници. Години наред съвместявах работата си в емиграция с пътувания до България и участия в протестите срещу позорното управление на гербаджийската бандитска шайка, а пролетта и лятото на 2020 г., прекарах почти изцяло в Родината, в "триъгълника на властта" ( уф, какво пошло клише ), където се разгаряха битките между протестиращите и полицията.
Но въпреки това не можех да си представя в пълна степен падението, свинщината, уродството на българските "културни институти", воглаве с МК. През 2020-а усилено търсех работа в родния си град, за да се върна в България и най-сетне да бъда близо до семейството си след 20-годишна раздяла. Явих се за пореден път на конкурс за уредник в РИМ ( Регионален исторически музей ) Враца - бях се явявала на такива конкурси и в предишните години. И отново гаврата с мен бе свирепа.
Конкурсът бе не само фалшив, а уродлив - "победителка" в него се оказа семейна приятелка на директора Ганецовски, съпруга на неговия предшественик, до оня момент с нулеви заслуги в полето на историята. Но с добри показатели в "работа с компютър", защото почти целия си трудов стаж е изкарала като секретарка. Тъкмо тая поредна мерзост ме накара да се обърна към "висшата инстанция" - министъра на културата - описвайки както позорното "провеждане" на конкурса и неговия "резултат", така и престъпното управление на музея, превърнат в частна фирма от Ганецовски.
Както можете да допуснете, никаква проверка от страна на МК не бе извършена или поне аз не получих съобщение за такава. По някое време ми се обади една "културна" факторка от Врачанската община, която ми се скара, че пиша "такива неверни работи". Много по-късно разбрах, че е правена пародия на проверка на музея ... от Врачанската гербаджийска община. Това е все едно заподозреният да разследва престъплението си. Разбира се, в "отчета" е било написано, че заявеното в сигнала ми "не отговаря на истината". Визираните от мен лица, свързани в общ интерес с общинарите, в момента са бетонирани на постовете си. Аз не бях уведомена за този комичен "отчет", никакъв документ не ми бе изпратен.
Държа да предложа на читателското внимание сигнала си от 26.10. 2020 г., за да надникнете и вие в миазмите на едно провинциално "културно звено", превърнато в лична собственост на дерибея, назначен да го ръководи. Подчертавам, че Врачанският музей би трябвало да съхранява изключителни по своята ценност съкровища, открити не от археолога Ганецовски. Две години са изминали от изпращането на моя текст до вечно потъналия в пот "министър" на Голямата Мутра, но нищо не се е изменило - най-много подир сигнала ми някоя престаряла пенсионерка да е отправена в заслужен отдих - с четири-пет годинки закъснение. Публикувам текста със съкращения - премахнала съм данните, с които представям личността, образованието и трудовете си, както и описанието на самия "конкурсен изпит", проведен на 12.10.2020 г.
*
Уважаеми Господин Министър,
"безпощадно ясно" е, че държавата ни е в пълна разруха. Ако изобщо има път за спасение, той е във възстановяването на морала, образованието и културата на нашия народ. И най-напред - на морала, реда и закона в културните институции. Културата, която някога бе определяна като "надстройка" на обществената структура, е фактическият стожер на държавността. Едва ли ще Ви изненадам с твърдението,че държавните културни учреждения, особено по места, са изгубили напълно ролята си на духовни огнища и са превърнати в частни бизнес-предприятия, в които вилнеят алчни дерибеи, назначаващи в своя угода на държавна служба безлична клиентела от послушници и некадърници. Един от най-вопиещите примери за такава практика е Регионалният исторически музей във Враца, превърнат в семеен феод на своя директор - Георги Ганецовски.
Моите опити да кандидатствам за работно място за уредник във Врачанския музей два пъти ме сблъскаха с мрачния произвол на този самозабравил се "местен феодал", назначен за директор не заради заслуги, а заради тесните си връзки с депутата от ВМРО Красимир Богданов, бивш скромен учител по история от село Криводол край Враца. Общинските управници от Герб също подкрепят Г. Ганецовски, затваряйки очи пред факта,че той унищожи РИМ - Враца като научно и културно звено.
( * описание на предисторията и самото провеждане на фалшивия "конкурс", на който бях елиминирана поради недостатъчна компютърна компетентност. Сякаш конкурсът е за секретарки, а не за историци. )
Защо мислите, че г-н Г. Ганецовски толкова зорко и с такава ненавист към "външния враг" пази своята крепост от "чужди очи"? Защото е нелюдим, с тежък, подозрителен и завистлив характер? Това определено е така, но то едва ли е основната причина.
Защо назначава по собствено усмотрение само сиви, неми и глухи, некадърни хорица, задължени лично нему дребни послушни чиновничета, неспособни да се реализират като специалисти или да заработват заплатите си другаде, с честен пот на чело, щом нямат дарба за умствен труд? Защо въпреки двойно и тройно раздутия щат, въпреки припокриването на длъжности, музеят под диктаторското управление на Г. Ганецовски, се е превърнал в мъртвешка капсула, изгубила всякакво културно съдържание и обществен престиж? Защо не излъчва научни трудове, каквито е задължен интензивно да публикува всеки културен институт? Защо огромната част от "персонала" му е съвършено непозната на врачанското общество?
Защо директорът системно унижава и прогонва единиците работещи учени от РИМ - Враца? За да изпъкне самият той - патологично суетен и амбициозен - с дейността си на археолог? Вероятно и това има своето значение, но главното е,че Ганецовски ИМА МНОГО НЕЩА ЗА КРИЕНЕ.
На първо място това е крещящият КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Г. Ганецовски - директор, е назначил за заместник-директор своята любовница Христина Христова и заедно държат в железен юмрук музея, тяхното "семейно предприятие". Живее с нея на семейни начала, макар че понякога - за хрониката - двамата разиграват сценки от комедия дел'арте - уж вечер се прибират в различни домове.
Г. Ганецовски е назначил за главен счетоводител Иванка Станиславова, а за домакин нейния син - Светлин Станиславов. И двамата са материално отговорни лица. Както се вижда, там, където се пресичат "потоците пари", стоят сигурни, семейно обвързани фигури - ръководство и счетоводно-домакински персонал.
И.Станиславова е "главен" счетоводител, но не се занимава с обикновеното счетоводство, касаещо музея и работещите в него. За тази цел е назначена касиерка на половин щат ( пенсионерка ), също доверено лице, която изпълнява задълженията на счетоводителя, а основната задача на И.Станиславова е да подписва първа, преди директора, финансовите документи и така да се каже "да поема основната отговорност" вместо него.
Всичко това говори за КОРУПЦИЯ и АФЕРИ.
Преди години във Враца избухна грандиозен скандал с изчезването на множество скъпоценни реликви от експозицията и фондовете на Врачанския музей. Подробности не са ми известни, защото живея в чужбина, но вестниците в града "гърмяха" с този скандал и има журналисти, запознати с детайлите. Беше по времето на директорството на Илия Стоянов ( днес покойник, съпруг на новоназначената победителка в "конкурса" ), когато Ганецовски бе само археолог. Крадците до ден днешен не са разкрити. В крайна сметка всичко бе потулено и заметено под килима.
Но ето една дългогодишна афера, която и днес се осъществява пред очите на всички музейни работници и общински управници.Това е "далаверата" между Георги Ганецовски и директора на Врачанския Младежки дом, Георги Врабчев. Врабчев е самодеец, без висше образование, завършил е някакви курсове, но в него напира огромната суета на гениален режисьор и актьор. Защо и как тъкмо такава несъстоятелна фигура се е оказала на директорския стол в Младежкия дом, остава само да гадаем.Това лице е създало собствена фирма - ТЕМП -АРТ, която дублира дейността на Младежкия дом. С държавни средства на музея и на Младежкия дом, двамата Георгиевци, които нямат нищо общо със Св.Георги, провеждат кичозни, карикатурни "фестивали" и "ритуали" от типа на "Слънцето на Тодорка", "Ателиета за древни занаяти" или "Жетва на лимец и омесване на хляб". Всичко това няма никаква познавателна и културна стойност, то е осъществено от псевдоинтелигенти с единствената цел да се имитира дейност и средствата, отнети от колективите на двете учреждения, да се разпределят частно между двамата директори.
Всъщност в нашия град, както и навсякъде в страната, всичко е мошеничество и "синджир марка". Където и да разровиш - "ще мирише".
Ганецовски толерира собствения си раздел АРХЕОЛОГИЯ за сметка на всички останали дялове в музея. Всеки възможен лев се отнема от уредниците в другите сфери и се насочва за разкопки. Някои колеги са принуждавани да заплащат от собствения си джоб не само своите командировъчни, но и командировките и хонорарите на поканените от тях, по повод различни събития, учени и телевизионни екипи. Припомням, че наименованието на Врачанския музей не е "археологически", а "исторически" и подобни действия са скандални.
Отклоняването на над 90 процента от бюджета на РИМ-Враца в полза на директора и неговия професионален ресор, е онагледимо в годишния финансов отчет на музея.
Както винаги се случва с дребните душици, заели ръководен пост, Г. Ганецовски използва ДИКТАТОРСКИ МЕТОДИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА КОЛЕКТИВА, но и ДВОЕН АРШИН в отношението към подчинените си.
Той постоянно тероризира с несъстоятелни заповеди за наказания лицата, които не са му симпатични и които се открояват сред другите, толерирайки същевременно сивата послушна маса и осигурявайки й добри бонуси за сляпото подчинение.Поне четирима от служителите са надхвърлили пенсионната възраст с три години, но Ганецовски не ги пенсионира, защото са част от владетелската му свита. Назначава на работа лица,.чиято сфера на образование няма нищо общо с длъжностната характеристика на работното им място. Противопоставя колегите едни на други, подстрекава и насърчава взаимното следене и доносничеството - отвратителни прояви на зависимостта и човешкото нищожество, които му носят истинска наслада и усещане за "безразделна власт".
По негова заповед е извършено унищожение на историческа литература от библиотеката и фондовете на музея, "защото третира преходни събития" т.е.събитията след 9 септември 1944 г., дейността на Горуня и пр. Такъв акт е недопустим за ръководител на исторически музей,.защото в историографията няма "преходни събития", има ги само в политическия речник.
Поради "липса на средства", Ганецовски е спрял издаването на традиционния сборник "Известия на музеите от Северозапада".
Фрапираща е и разликата, в сравнение с другите музеи в България, в участието на Врачанския музей в научни проекти и конференции. Фактически РИМ - Враца не участва в национални научни събития, колегията му дори не бива информирана за тях.
Въпреки "хроничния финансов недоимък" на ръководената от него институция, Г. Ганецовски е закупил НОВ УЧРЕЖДЕНСКИ АВТОМОБИЛ,който използва изключително за "семейни" цели.
Ще отбележа,че в музея преди време е правен ОДИТ по сигнал за скандалите в него. Резултатите от одита са били негативни за директора, но никога не са били оповестени пред колектива.Били са наложени финансови наказания, които е заплатил колективът на музея, а не Ганецовски от собствения си джоб. В яростта си, Г.Ганецовски е подложил колегите си на унизителни разпити "кой е подал сигнала", забранявайки им да доближават сградата на Общината.
Освен в музея, Г. Ганецовски, изпълнява ролята на гръмовержец и в Общински Фонд Култура, където спира помощта за издаване на книги на несимпатичните му автори, без да се интересува от културната стойност на текста. В същото време не без негово участие, този Фонд щедро е финансирал книгата на дъщерята на Ганецовски, посветена на дядо й, бащата на Ганецовски. Що за пошлост!
Това, което лично аз не мога да му простя, освен жалката гавра с "изпитите", е присвояването на мебелите от Клуба на културните дейци във Враца. Малко преди 10 ноември 1989 г. моят баща и журналистът Илия Борисов,създатели на КДК - Враца и по различно време негови председатели, бяха закупили извънредно фини и стилни мебели, с които подновиха обстановката в партерния етаж на клуба, придавайки й вида на прекрасен виенски дом. След реституцията на сградата, бащата на Ганецовски "пое" тази скъпа и много ценна мебелировка, ведно с пианото на клуба, на "отговорно пазене" за определен период. Изминаха повече от три десетилетия, бащата Ганецовски умря, а от мебелите няма ни вест, ни кост.
В заключение, уважаеми господин Министър, настоятелно Ви призовавам да извършите щателна проверка както на начина на провеждане и "резултата" от "изпита" за уредник в РИМ - Враца, състоял се на 12 октомври 2020, така и по другите сигнали, които отправям, ползвайки информация от достатъчно осведомени източници. Недопустимо, скандално,
безчовечно е тази практика да продължава. Това би означавало толериране и солидаризиране с нея. Нужен е ураган, който да изчисти тая тлен!
Като българска гражданка и засегната страна, Ви моля да разпоредите ОДИТ, който да бъде извършен от максимално компетентни лица от Министерството на културата, а не от общински чиновници.
В очакване на Вашите решителни държавнически действия,оставам с уважение:
Милена Върбанова
26.10.2020 г."
*
С това изложението приключва. Боилчо надали го е прочел, той не чете такива дълги излияния. Зает е бил човекът. Хе-хе! Ама и аз съм се изхвърлила - "решителни държавнически действия"! Майтап, бе, Уили! Само като си помисли човек за кокаина, пиците с кристали и драг кралиците в МК! За проститутките, насковците и драгунчовците! Гей бардак! Смрад! Добре, че не съм изпратила това послание на хартиен носител - щяха да си послужат с него в нужника. Докъде стигна, Мале Мила Българийо! Министри на културата ти са били Павел Матев и Георги Йорданов! Министри на образованието - Иван Вазов и Иван Шишманов! А днес в това кресло се пльоскат всякакви фъшкии, чиято воня трови и заразява!
Прости ми, благороден мой български език, тия грозни думи! Но как да намеря чисти слова за тая гнусота?
Миналата година ме извика някакво начинаещо следователче. Трябваше да дам показания относно кражбата на мебелите от КДК. Казах, каквото знаех. И дълги месеци подир това, получих имейл от градската прокуратурата - "данни за извършено престъпление няма". Точка.
Зелена брада
1 year before
Да......." НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!"
Коментирай