В самото сърце на столицата, там където хиляди минават всеки ден – пред изхода на метростанция „Сердика“, откъм хотел „Шератон“ – зее опасност. Не, не говорим за нещо метафорично. Говорим за реална, физическа заплаха – стърчаща метална тръба, излизаща от подлеза, като капан, заложен на нищо неподозиращи минувачи.
Без предупреждение. Без обезопасяване. Без отговорност.
Къде точно гледат институциите, когато гражданите се препъват в инфраструктурата, а не в собствената си невнимателност? Всеки, който е решил да посегне към телефона си за снимка – било то на локацията или за ориентир – рискува да падне по лице. А ако се спъне дете, възрастен човек или човек с увреждания?
Никой не знае за какво служи въпросната тръба. Никой не я е обозначил, не я е покрил, не е предприел мерки да я премахне или поне да намали риска. Единственото ясно е, че тя няма работа там. И със сигурност – не така.
Това не е просто грозна картина, това е симптом. Симптом на град, в който се инвестира в имидж, но не и в безопасност. Симптом на администрация, която лепи пана, прави рендери, организира форуми, но забравя да погледне надолу – буквално и преносно.
Защо в София трябва да си с очи навсякъде? Защо всяко слизане от метрото е като участие в шоу за оцеляване? И защо, когато гражданин подаде сигнал, той потъва в тишината на бюрократичната яма?
Капанът пред „Сердика“ може да е дребен детайл в мащабната картина на столичния хаос, но той говори ясно: в този град няма място за небрежност, защото тя вече не е просто дразнеща – тя е опасна.
И когато се случи инцидент, всички ще вдигнат рамене: "Ама ние не знаехме."
Е, сега вече знаете.
Снимка: Анелия Иванова, Facebook
