На 30 януари т.г. се навършиха 130 години от раждането на първия български престолонаследник след петвековното робство – цар Борис Трети. Появата му на бял свят е съпроводена от невиждана дотогава всенародна радост и веселие в цялата страна. Празниците продължават няколко дни под звуците на топовни гърмежи и в ритъма на народни хора.
Въодушевлението и възторгът са още по-големи заради мъжкия пол на първородния наследник на българския престол, след като през цялата бременност на княгиня Мария-Луиза цяла България гадае момче или момиче ще роди жената на Фердинанд.
В официалното съобщение на двореца се известява, че на 30 януари 1894 г. в 7 часа и 26 минути, княгинята се е сдобила с „мъжко в най-съвършено здраве и за августейшата майка и за августейшия син“. 101 топовни гърмежа са знак, че престолонаследникът е момче. По традиция салютите за момиче са 21 и когато софиянци броят гърмежите и минават тази цифра, радостта избухва с пълна сила и по някои сведения на шегаджии чак на Черни връх се чували възгласите на щастие.
По това време министър-председател е Стефан Стамболов. Той лично изпраща телеграми за раждането на престолонаследника до всички кметове на големи градове и нарежда глашатаи да разпространят новината до всяко кътче на България, а по местата с гарнизони да ехтят 101 топовни гърмежа.
В нареждането влиза още заповед във всички църкви в същия ден, 30 януари, в 11.30 часа да се отслужат „благодарствени молебени за лекото и честито разрешение на Княгинята и за здраве и дългоденствие на Наследника и на августейшите му родители”.
В София веднага след салютите животът придобива празничен ритъм.
Затворени са магазини и дюкяни. Държавните и общинските учреждения също спират да работят, а в училищата е обявена празнична ваканция. Навсякъде се кичат национални флагове, улиците се изпълват с народ. Млади и стари се поздравяват с раждането на престолонаследника и на тълпи вървят към двореца.
Централният площад бързо се изпълва с толкова много хора, че някои са принудени да се катерят по близките дървета.
Един от вестниците по онова време пише: „В 9 часа преди пладне площадът и улиците при Двореца и около Градската градина бяха буквално непроходими”. Едва си прокарват път през множеството кметът Христо Благоев и музикантите, които се появяват незнайно как и откъде. Непрекъснати викове „Ура" огласят центъра на София, а музикантите редят химна, военни маршове и народни хора.
Само три часа след раждането на първородния си син княз Фердинанд го показва на щастливите хора пред двореца. Виковете „Ура" не спират дълго време. Малко са тези, които успяват да чуят думите на княза. Тогавашните вестници ги предават така: „Радвайте се, софийци, заедно с мене и с целия български народ за новороденото българско дете –българският престолонаследник, Княз Търновски, Херцог. Саксонски. Да живее Наследникът! Да живее България". Три пъти след това Фердинанд вдига шапка и вика „Ура", а с него и всички хора на площада.
След това започват хората под звуците на няколкото оркестъра, които пристигат на площада от различни посоки. Играят всички – и чиновници, и слуги, и мъже
Към 11 часа Фердинанд. заедно с майка му княгиня Клементина и родителите на Мария-Луиза – Пармските херцог и херцогиня, излизат от двореца и се отправят към най-голямата църква по онова време - „Свети Крал" или днешната „Света Неделя”,
След щастливото семейство се устремява цялото софийско население, изпълнило до краен предел центъра на столицата. Храмът и околностите му едва побират хората, които искат да присъстват на празничния молебен. На благодарствената служба, отслужена от митрополит Партений и цялото висше духовенство, присъстват членовете на правителството начело с премиера Стефан Стамболов. Тук са и дипломатическите представители на различни държави.
През целия ден празничното оживление в София и в цяла България не спира. Вечерта столичният град е осветен с всички светлини, с които се разполага по онова време. Хората се събират първо в Градската градина, научили от съседи и познати, че празникът за раждането на престолонаследника ще продължи. Веднага след свечеряване военните започват да хвърлят ракети – далечни предшественици на днешните фойерверки.
„В 19 часа множеството с факли в ръце начело с кмета и музиките потегли към Двореца. Н.Ц. Височество Господарят и Н.Кр. Височество Пармският Херцог Роберт стояха на два прозореца в Двореца, за да гледат тържествующия народ. Заглушителни викове „Да живее Наследникът!”, цепеха въздуха. На площада пред Двореца се изиграха няколко хора. От там, начело с музиките, народът отиде пред дома на министър-председателя г-н Стамболов, за да го поздравят с празника. След това множеството потегли към Градския съвет и там се започна голямо увеселение. Веселието се продължи до късно след полунощ. Тъй се свърши отпразнуването на този светъл ден", пише в края на празничния си репортаж един от най-големите вестници по онова време – „Свобода".
Раждането на престолонаследника Борис Трети се превръща във водеща тема на вестниците в следващите дни. Публикуват се поздравителни телеграми от цялата страна и от света, а в чест на престолонаследника днешният Първомай е кръстен Борисовград.
Източник: Уикенд
