СПРЯХА ТОКА НА УМИРАЩАТА КЪЩА

Един ден нещо изгоря. Инсталацията не беше толкова стара, но след стотици незаконни закачания и къси съединения преди електромера нещо изгоря. 
Обитателите на къщата не знаеха, че кабелите са един път откраднати от циганите, втори път са подменени с по-евтини и с по-малко сечение от енергото. Така инсталацията беше обрана два пъти - един път от крадци, втори път от служители, ама пак крадци.

Токът спираше най-често на половината тържествено изречение от телевизора как в нашето родно енергопроизводство се извършва диверсификация. Старите жители на къщата грешно разбираха думата диверсификация като “диверсия”, но тяхното погрешно разбиране на думата беше вярно разбиране на събитията. На тая къща някой беше решил, че не й трябва ток, жителите й бяха умиращи, а населеното място - със затихващи функции. Последните новини, които чуха обитателите бяха неразбираеми , чу се нещо, че “…от шест блока останал да работи само един…”. Но това нищо не говореше на обитателите. А и да им говореше, беше ги страх да го чуят.

Само възрастта на обитателите ли беше проблем, че никога не оправиха инсталацията? Те не разбираха какво се случва, дори не знаеха, че от липсата на ток и от тия събития някой печели. Да откраднеш тока вече имаше ново значение, доста по-мащабно. Вече не беше циганска работа, а геополитическа стратегия. Тц, тц, цъкаха уморените обитатели на къщата, геополитиката е голяма работа, голяма кражба.

Обитателите бях прости и сенилни, бяха уморени и самотни. Като ги видеше човек и му се искаше да им извърти една телефонна измама. Не беше ясно какви са тия хора - като видят стар човек да искат да му извъртят една телефонна измама - но само такива явно бяха останали в селото, че и в околността. 
Резултатът беше, че нямаше ток, идваше, прекъсваше, някой има даваше някой и друг контакт, за да си сготвят, и после същият си го взимаше обратно. Радиото на съседите все приказваше за зелени сделки, за екология и чистота на въздуха, за нови енергийни източници, обаче токът в къщата постепенно изчезна, ей тъй, на пресекулки. Пресъхна като ручейче, в което си си мил краката, а като го няма - все неизмит ще трябва да ходиш.

В тъмнина и студ старците в къщата измряха един по един, някой даже не ги погребаха - кой му се ходи през зимата да вади замръзнал труп. През зимата труповете са тежки и вкочанени, през лятото бързо се вмирисват и много много никой не тъгуваше за труповете.

Къщата опустя, но не падна. Чудото на живота не търпеше празнини. След няколко години в нея се нанесе семейство емигранти, дошли от много далече. И то дошли пеша, на гръб с децата и с няколко братя и сестри. Къщата им се падна дюшеш, защото нямаше наследници, никой нямаше интерес към нея, а и ток нямаше. Заживя отново, забълбука на друг език, върна се първо животът, върна се и токът някак…

….и покрай тая шумотевица новите гости вече превръщайки се в стари местни хора, винаги се питаха как така толкова хубава къща е останала без ток, без топлина, без звук и живот. Старите емигранти, пребродили планини и пустини, за да стигнат до къщата казваха на децата си - не знаем как е изчезнал животът и токът. Но знаем, че предишните собственици не са се борили за живота и тока си, защото са били обладани от шейтан. 
Нещо дяволско имало в цялата работа - да имаш село, да имаш улици, да имаш инсталация и да имаш ток и вода, а всички да останат без ток и да умрат в мизерия - това ше е само работа на шейтан.
Децата подсмърчаха, слушайки тия бабини деветини и питаха какъв ше да е тоя шейтан, дето те оставя без ток, без топло и без инсталация….
А старите емигранти клатеха глави и казваха, че туй е шейтанът на страха и на хората, които много говорят за борба, но никой не се бори да запази инсталацията. Шейтанът на глупаците, които сами си спряха тока с крадене и бюрокрация, а като се счупи цялата инсталация оставиха мошеници да я отнесат на парчета за скрап и от него някоя друга стотинка да изкарат.

Много глупава история, баба, викаха източните емигранти, те на баща си викат “абу” или “баба”. Никой не вярваше на тая история, ама беше верна. Дори нощно време можеше да чуеш как съживената с клещи и тел инсталация жужеше и разказваше за славни времена, когато имаше ток и имаше дори светлина и топлина… разказваше инсталацията и за кражбата на тока по сто начина, които старите обитатели позволиха и как това ги уби.
Някои от новите обитатели се питаха - абе защо никой не е убил тогава крадците на инсталацията, но му казваха, че тогава такива са били времената - да убиеш крадец и служител, който краде - не е можело. Било забранено. Трябвало да ги търпиш такива хора и да се страхуваш от тях. 
Но пък всички измрели точно заради това - от страх и търпение.
А страхът и търпението разлагат душите и правят от хората мумии. Нито са на този свят, нито са за онзи.
Така правят шейтаните, кимаше с глава новия разказвач, старият емигрант и палеше цигара с тютюн с неплатен акциз. 

Неговата приказка едва сега започваше.

***

Снимка: Чавдар Жиров /Карбовски - архив/

https://www.lentata.com/