Стани, да седна: Съдия Цариградска и овладяването на прокуратурата

Магистратката си призна в ефир, че е лицето на акция за инсталиране на „свои хора“ начело на Темида. В това число – и самата тя

Когато страстите утихнат, а общите фрази и лъжите заглъхнат, истината винаги лъсва. А в някои случаи - и по-рано. От убийството на обвинявания за имотни измами, заплахи и търговия с влияние „консултант“ с дебело крими досие - Мартин Божанов-Нотариуса изминаха три седмици, страстите и разкритията около неговата дейност и връзките му с магистрати продължават да се вихрят, текат разследвания и проверки по няколко линии – в прокуратурата, МВР, ВСС и дори Народното събрание, но вече лъсна истинската цел на тези, които дръпнаха спусъка (метафорично) на цялото медийно жужене по случая.

 

Тя се свежда до тривиалния принцип „стани, да седна“, а мишената е прокуратурата

 

и пълно овладяване на всички ключови постове в Темида.

 

Ако не вярвате, изгледайте поредното интервю на съдийката от Окръжен съд-Плевен Владислава Цариградска - новоизгрялата емблема на „приватизаторите“ на съдебната реформа от „Съюза на съдиите в България“ (ССБ), този път дадено за понеделнишко „добро утро“ в NOVA. Знаем, че времето ви е ценно, но отделете половин час от него и го изгледайте внимателно, за да разберете защо вече десетилетия чувството за справедливост остава непостижима мечта за обществото ни, а съдебната реформа химера, защото е превърната в мишена не на промяна, а на подмяна.

Сред всички общи приказки, мантри и ъпгрейдвани оплаквания, че е жертва на заплахи, преповтаряни от съдийката в поне дузината интервюта, дадени от нея за времето от убийството на Нотариуса досега, в това интервю лъсва голата истина. При това очертана от няколко ключови самопризнания, направени от Цариградска. Сред тях и основното – че съдийката не само е лице на целенасочена акция за овладяване на Темида, а и самата тя има амбицията да оглави прокуратурата. И ако не държавен обвинител №1, то да стане поне зам.-главен прокурор.

 

Ето само един пример:

 

Водеща: Възможно ли е съдебна система, при която главен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „Антикорупционния фонд“, правил журналистическо разследване за Мартин Божанов-Нотариуса), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш председател на ССБ), а Нели Куцкова (също бивш председател на ССБ) – шеф на КПКОНПИ?

Съдия Цариградска: С някои добавки това би била и моята подредба, но освен, че си представям Андрей Янкулов главен прокурор, си представям и да съм негов заместник.

 

Толкова за клетвите на съдийката, колегите ѝ от ССБ и свързаните с тях медии, журналисти и НПО-та, че с разкритията им за Божанов се цели „прочистване“ на съдебната система от зависимости със задкулисието и мафиотски структури. Толкова и за мантрите, че не може да има дисбаланс между правомощията и независимостта на прокуратурата и съда. Всичко опира ни повече, ни по-малко до кариеризъм и болни амбиции за овладяване на основните лостове в държавата, от които зависи Темида и функционирането ѝ като система, която да осигурява обективно правосъдие. Съдия Цариградска си го каза в прав текст – крайната цел на целия скандал, подхранван със залпове от интервюта, давани от нея, вече споменатия Андрей Янкулов, колегите му от АКФ и други ключови лица, гравитиращи около този кръг за натиск е „стани, да седна“.

Тук е моментът да уточним ясно няколко ключови момента – заплахите срещу съдии (както впрочем и срещу всеки гражданин на държавата) са абсолютно недопустими, а съдебната реформа е наложителна. Също толкова наложителна, както и прекъсването на каквито и да било връзки и зависимости между магистрати и разследващи от една страна и кръгове за влияние и хора от криминалния контингент от друга. Факт - както казва самата Цариградска – „подчиняването на съдиите на мафиотски структури може да коства живота на хората в държавата“. Но именно на този принцип изчистването на системата от подобни зависимости би трябвало да тръгне от нея, предвид друг доказан факт, признат впрочем във въпросното интервю и от самата нея. Магистратката е с тежки семейни обвързаности с криминалния контингент. 

В наши дни тя може и да обяснява, че в публикациите за семейството ѝ, разкриващи въпросните обвързаности и заклеймявани от нея като компроматна атака „има някои верни обстоятелства, не особено лицеприятни, отнасящи се за период около 90-те години, но нищо свързано с мен“, но аналите на Темида говорят ясно, че мъжът ѝ Марио Бировски-Бокса е един от първите съдени за рекет в България. Името на баща ѝ – Александър Цариградски, в началото на 90-те е било замесено в схеми за имотни измами. Деверът ѝ Ивайло Бировски е дясна ръка на плевенския ъндърграунд бос Камен Балбузанов-Куката, а семейството ѝ, в това число и самата тя, нарича човека, за който твърди, че я е заплашвал – Мартин Божанов-Нотариуса, със свойското име „Марти“. На този фон е изключително съмнително с каква обективност и независимост съдийката от Плевенския окръжен съд може да се произнася по дела за престъпления в собствения си съдебен район.

Този въпрос обаче остава на заден план и дори не се повдига от медиите,

 

в които магистратката шества през ден, раздавайки морални присъди кой може и кой не да реформира Темида, самопредлагайки се за главен или заместник-главен прокурор и обяснявайки, че специално създадената за разнищване на скандала анкетна комисия в Народното събрание може да „попречи“, защото „може да наводни публичното пространство с множество дребни детайли кой с кого спал, кой на кого кумувал“…или – може би – кой на кого е оказвал натиск, кой в какви зависимости и обвързаности с криминалния контингент е и може ли изобщо съдия Цариградска да бъде изкарвана емблема на борбата за съдебна реформа. Емблема, в който в момента е превръщана от цяла машина, включваща основни медии в страната, политици и НПО-та, обвързани помежду си като свински черва. Машина, която от години действа като бухалка и инструмент за натиск именно върху Темида, „удряща“ с манипулации и внушения на принципа „една жена каза“ и „мога само да гадая“ магистратите, неудобни за ССБ, за да сложи на тяхно място „свои хора“. От ССБ или от гравитиращите около Съюза политически и НПО среди.

Както Шекспир е казал обаче – „арогантността е крехка материя и се свива като изпрана кърпа“. А петната по нея – рано или късно лъсват.

trud.bg