Най-застрашени от дигитално пристрастяване са децата между 10 и 14 години
Онлайн общуване търсят самотни, неразбрани, с ниско самочувствие юноши
Дигиталната среда, в която се развива мозъкът на съвременното дете, е нещо, от което не можем да избягаме. Технологиите няма да спрат да се развиват и е много важно ние да се научим да живеем балансирано с тях. Затова е важно да говорим не толкова за ограничения, а за адаптация и превенция, казва клиничният психолог Стефания Габровска, която бе един от участниците в кръгла маса на тема “Детското мозъчно здраве в дигитална среда - къде свършва ползата и започва рискът”, организирана от Фондация “Съвет за мозъчно здраве”.
Световната здравна организация (СЗО) определя прекомерната употреба на дигитални устройства като състояние, което много напомня зависимостта - загуба на контрол, усещане за абстиненция, пренебрегване на други дейности, което носи негативни последици в ежедневието. Според проучването на СЗО Европа “Teens, Screens and Mental Health” от 2024 г. в периода от 2018-а до 2022 г. тази проблемна употреба е нараснала от 7 на 11 процента сред подрастващите, като днес повече от един на 10 юноши проявява признаци на дигитална зависимост. Рискът е по-висок при момичетата - 13%, а при гейминга - при момчетата (9%).
“Десетки проучвания са направени в последно време как тази прекомерна употреба влияе на мозъка, като почти всички изводи са, че колкото повече ползваме дигитални устройства, толкова по-малко се движим, имаме по-лош сън, социални затруднения, комуникация с връстници. За младите хора става все по-трудно да общуват очи в очи. Те на практика не са научени на това. Целият им живот минава онлайн, което дава своето психо-емоционално отражение - завишена тревожност, хиперактивност, агресия”, казва Стефания Габровска.
Много са уязвими децата, които се чувстват самотни, имат емоционално незадоволени нужди, ниска самооценка, нямат доверие към близките си и света. Те се обръщат към социалните мрежи или гейминга, за да намерят нещо повече, да изпитат облекчение, което от своя страна задълбочава тази емоционална трудност в техния живот и допълнително задълбочава симптоматиката - тревожност, раздразнителност, лош сън и т. н.
“Всъщност проблемът не е използването на социалните мрежи, а потребността от това - обяснява Стефания Габровска. - Американската психологическа асоциация казва през 2023 г., че социалните мрежи по своята същност не са нито вредни, нито полезни за младите хора. Това, което те търсят в тях - признание, бягство, както и прекомерното им използване, е вредно. Така че е важно да обърнем внимание на децата си и да потърсим причината, поради която те прекарват време в социалните мрежи. Да разберем защо живият живот не им е достатъчно интересен.”
Най-застрашени от дигитално пристрастяване са децата между 10 и 14 години. В социалните мрежи те търсят признание, свързаност, принадлежност към дадена общност, както и да имат пространство, което да е само и единствено тяхно. Когато изпитват дефицит на тези потребности, тийнейджърите се обръщат към онлайн пространството, за да ги намерят. Застрашени са децата, юношите и младите хора, при които вече има наличие на тревожност, депресия, ниско самочувствие, които се чувстват самотни, неразбрани, отхвърлени. Те търсят да бъдат забелязани и разбрани. Децата не могат да се откъснат сами от тази зависимост, затова превенцията е много важна в тяхната възраст - и като ограничаване на времето пред екрана, и като предоставяне на алтернатива.
За най-малките, тези под 2 години, първият “екран” е лицето на възрастния. Те не учат нищо от устройството, на тях им е необходим жив контакт, говорене, реакция. За тях не е препоръчително да прекарват каквото и да е време на екран, освен ако не говорим за видеоразговор с някой близък, живеещ в чужбина например. Това виждане по телефона помага за изграждане на емоционална връзка, доколкото е възможно.
Между 2 и 5 години е достатъчен 1 час или по-малко пред устройство с качествено съдържание според възрастта, което да не е бързо и силно стимулиращо. Гледането да става заедно с възрастен, с който може да се коментира или да се направи игра, т. е. да се стимулира мозъкът да работи. Психолозите са единни, че не трябва да има екрани по време на хранене и 1 час преди сън, което, между другото, е полезно за всички възрасти. Така че не е толкова важно колко време гледаме, а какво, с кого и как.
На възраст над 5 години и за юноши препоръчваното развлекателно време на екран е около 2 часа или по-малко, защото живеем в такова време, че не можем да откъснем децата изобщо, признава Стефания Габровска. В различните държави това време е различно, на някои места има пълна забрана на телефоните в училище, на други - ограничаване на социалните мрежи под 16-годишна възраст. Интересен пример е Швеция, където връщат хартиените учебници и писането на ръка - дейности, които карат мозъка да работи.
“Тук е важно да обърнем внимание на баланса - не да обявяваме пълна забрана, защото има деца, които наистина се нуждаят от онлайн общуване, а да попитаме децата си какво им дават социалните мрежи, какво не им достига и преди всичко - да общуваме с тях, а не да им връчваме телефона, за да кротуват и да ни оставят на мира”, казва психоложката.
Примерът на родителите е особено важен. Когато те живеят балансирано, и детето ще възприеме техния начин на живот. Не е достатъчно да кажем: “Остави телефона!”, а да им дадем алтернатива на онлайн живота.
Автор: Славяна Манолова
trud.bg
