„Сто езика“ на детето: Как иновативният подход „Реджо Емилия“ променя ранното образование

Италианският модел поставя детето в центъра на образователния процес, а учителя – в ролята на наблюдател и партньор в откриването на знанието

Да чуваш детето, да наблюдаваш начина, по който то изгражда отношенията си с другите, и да му дадеш възможност да открива света чрез собственото си любопитство. Това е в основата на образователния подход „Реджо Емилия“, възникнал в Италия след Втората световна война и днес прилаган в ранните етапи на детското развитие.

Подходът носи името на италианския град Реджо Емилия, където е създаден с идеята да се изгради общество от свободно мислещи хора, способни сами да формират своите възгледи и да не се поддават лесно на чужди идеологии.

За разлика от традиционното обучение, при което учебното съдържание следва предварително зададена програма, „Реджо Емилия“ поставя в центъра въпросите и любопитството на детето. Играта, творчеството, наблюдението и проектната работа се превръщат в основни средства, чрез които децата изследват света и изграждат знания.

Репортер на БГНЕС разговаря с Аннализа Работи, педагогически координатор към детските градини и яслите в Реджо Емилия, за принципите, върху които се основава подходът.

„Наричаме го подход, защото в него влагаме това да чуваме децата, това да ги наблюдаваме, начина, по който те изграждат взаимоотношенията си.“

В този модел учителят не е просто човекът, който предава знания. Неговата роля е да наблюдава, да разбира и да взаимодейства с децата, като следи начина, по който те общуват, изследват и формулират собствените си идеи.

„Учителите трябва да могат да обръщат внимание на взаимоотношенията, които децата изграждат, на диалозите, които протичат между тях, за да могат да наблюдават по какъв начин се осъществяват техните търсения и по какъв начин проявяват ценностите си и важните за тях неща“, допълни Аннализа Работи.

За да изпълняват тази роля, учителите преминават не само през задължителната професионална подготовка, но и през постоянно обучение. В системата е предвидено време, в което преподавателите да обсъждат работата си, да обменят идеи и да търсят заедно решения.

„От нашите преподаватели ние изискваме освен Националната диплома за учители в рамките на ясли и детски градини, която по закон регламентира обучението на учителите в Италия, но и непрекъснато обучение. Например в рамките на една седмица часовете, в които учителите работят, от тях да се отделят няколко, за да комуникират помежду си и да обменят идеи.“

Един от най-разпознаваемите принципи на „Реджо Емилия“ е концепцията за „сто езика“ на детето. Според нея то не изразява своите мисли и разбирания единствено чрез думите. Рисуването, движението, музиката, драматичната игра, работата с природни материали и жестовете са само част от многобройните начини, чрез които детето може да изследва и представя света.

„Като канали за достъп до знанието ние използваме не само думата, не само вербалния език. Ние използваме също всички различни начини, по които детето може да се изразява.“

Съществена разлика между този подход и традиционните модели на обучение е разбирането за целта на ранното образование. В Реджо Емилия детската градина не е разглеждана единствено като подготовка за следващия образователен етап.

Фокусът е върху изграждането на способност у детето само да търси знания, да задава въпроси и да развива собственото си мислене – умения, които могат да му бъдат полезни не само в училище, но и извън образователната система.

„Ние в Реджо Емилия не смятаме, че трябва да подготвяме децата, специално по четене, писане, смятане, да ги подготвяме за следващия етап. Яслите и детските градини, в Италия, които преподават чрез този подход сами представляват пространство, в което детето научава нови неща и това, което е научило, то може да си вземе със себе си в следващия етап.“

Именно затова и оценяването в този модел не е стандартизирано по традиционния начин. То е свързано с условията, които образователната среда създава, за да могат децата да изследват, да задават въпроси и да откриват нови знания.

„Като цяло оценяването не е стандартизирано, а се базира на условията, които ние сме създали, за да могат децата да откриват и да научават нови неща.“

В основата на „Реджо Емилия“ остава разбирането, че образованието в най-ранната възраст не се изчерпва с усвояването на конкретни знания. То е процес, в който детето постепенно изгражда способността да наблюдава, да задава въпроси, да общува и да намира свои начини да разбира света. І БГНЕС