Подрастващи се притесняват основно от провал
15% разчитат на доходи от хазарт
Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми. “Получаващите над 2 хиляди лева заплата са с най-големи притеснения за бъдещето си. Това са едни от най-добре платените млади хора. 49% от тях се питат как ще създам семейство, как ще гледам децата си, имам ли достатъчно перспектива на работното си място?” Този извод правят в свое представително изследване от изследователски център “Тренд”, които отчитат страх за проблеми с парите при младите. Проучването е представително за хора на възраст 15-29 години, проведено е от 9 до 16 септември 2024 г. сред 800 души по метода пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”, по поръчка на Сдружение “Мрежа за развитие на личността и талантите”.
“Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще”, заяви социологът Евелина Славкова.
Тя обобщи, че във възрастовата категория 15-19 години те все още не се замислят много, но след 25-годишна възраст драматично голям процент от младите хора посочват, че финансовите проблеми са основното нещо, от което се притесняват.
“Това са драматични данни! Направих си труда да потърся статистика от света - няма такава тревожност за финансови проблеми в други държави”, заяви Славкова. Посочи, че това притеснение е гарнирано от тревожност за неуспехи в кариерата, които са сред 23% от запитаните, както и липса на стабилни лични взаимоотношения.
“Това е най-вече в София, в страната е по-различно в това отношение, не малко от отговорите записват и страх от физическо здраве - 15 на сто. Виждаме драматични проблеми, влияещи със сигурност върху живота на младите хора, когато си дадат сметка какво следва оттук нататък. Това са едни тревожни младежи, създаващи и тревожно общество”, заяви социологът.
“Страхът от провал блокира младите - това е една от основните причини за фиксацията в крайния резултат, зависи от семейство, учители, треньори”, заяви спортният психолог Теодора Ангелова. “Този страх не им дава възможност да извадят от себе си най-доброто, на което са способни. Така те ще се страхуват да не сбъркат, затова фокусът трябва да е как да се надграждат, как да стават все по-добри, да развият свои умения и качества”, заяви още Теодора Ангелова.
Социалният експерт Христина Христова посочи, че младежката възраст е най-сложната в живота. “Тогава текат едновременно двата процеса на подготовка за живота и реализация. Образоват се, но и започват работа, да търсят партньорства и обществения труд. Големи проблеми срещат 27%, имат съмнения дали ще се реализират в работата, а 19% дали ще се реализират добре”, цитира Христова и отбеляза данните като показателни за тревожна статистика.
Калина Крумова, председател на “Мрежа за развитие на личността и талантите”, пред “Труд news”: Алкохол и марихуана приемат 42%
В изследването, което поръчахме на “Тренд”, се отчита много висок процент от 49% от младите хора, които се страхуват от провал в различните му форми. Това е много жалко. Страхът е при всички младежи от 15 до 29 години. Дали в семейна среда, образователна или вече в работна, младите се страхуват да не се провалят. Това е проблем със самооценката, самочувствието и с неща, по които трябва да работим, конкретно по превенцията. Българският младеж е много голям оптимист, но само до 24-та си година, после се сблъсква с реалния живот и там оптимизмът започва да намалява. Първо трябва да помислим какви са очакванията на младите хора и като общество ние отговаряме ли на техните нагласи или ние сме формирали грешни очаквания у тях. Защо да имаме едни будни, щастливи, непритеснени, нестресирани млади хора, които да загубим през Терминал 2 или през различни видове психични разстройства, които развиват? Това е много безсмислено.
Ами ако един млад човек се притеснява за финансовото си бъдеще, ще се страхува да създаде семейство. А не може да гледаме на младите хора само като на демография или някакъв вид работна ръка. На тях трябва да се гледа като на хора, с техните мечти, страхове, стълбове на опора и техните надежди.
Освен това 85% от българските младежи не познават институциите в България, които отговарят за политиките за тях. Ако те не познават средата, която трябва да ги подкрепя, то тази среда трябва да се замисли.
Не на последно място, много висок процент от най-младите - 15-19 години са най-склонни към употребата на марихуана и алкохол - 42 на сто. Ето там трябва да се замислим, за превенцията.
Изпълнителният директор на НАП Румен Спецов: Тийнеджъри печелят от ТикТок, но не знаят как да са данъчно изрядни
Биляна Веселинова,
Труд news
Младите хора имат трудности с данъчната си изрядност и НАП инициира кампании за повишаване на финансовото образование на ученици и студенти.
В днешно време все повече млади хора се опитват да печелят, например чрез ТикТок, чрез видеа, криптовалути, акции и др., но нямат понятие как да си организират бизнеса и как той да бъде данъчно изряден, заяви изпълнителният директор на НАП Румен Спецов при подписване на споразумение между Националната агенция за приходите и фондация “Джуниър Ачийвмънт България” за повишаване на финансовата и данъчна грамотност сред младежите. Румен Спецов и управителят на Фондацията Милена Стойчева, която бе министър на иновациите в кабинета “Денков”, ще планират съвместни инициативи и проекти, като целта е да се обхванат по-широк кръг от училища и университети.
“НАП традиционно работи активно за повишаване на данъчното и финансовото образование. Години наред провеждахме кампания “Влез в час с данъците”, която беше много успешна и достигна до хиляди млади хора. А като нейно продължение, подехме и инициативата “Информационен ден на НАП”, подчерта още Румен Спецов.
“Ние работим от над 10 години в посока повишаване на финансовата грамотност. Направихме четири програми за финансово образование, една от които е “Лични финанси” в университетите, предназначена за неикономически специалности. Други няколко програми са насочени към средното образование. Правим и олимпиада по финансова грамотност, която е част от календара на МОН”, каза от своя страна Милена Стойчева.
Първата съвместна инициатива ще е “Мениджър за един ден” и тя ще се проведе на 24 октомври 2024 г., когато ръководството на НАП ще предаде щафетата за няколко часа на младежи, готови да управляват Приходната агенция.
Взимат на изплащане телефони, техника и спортни стоки
Затъват в дългове за глезотии
В един ден ИТ специалист взел 5 заема
Стефан Кючуков,
Труд news
Дългове трупат млади хора, които изкарват пари, но не могат да си направят сметката.
Бързо нарастват длъжниците на възраст под 25 години. От 7,2% от общия брой на хората с просрочени дългове през 2021 г., сега делът на младите е нараснал до малко над 21%, каза Рени Миткова, управител на ЕОС в България, член на борда на Асоциацията за събиране на вземания.
Все по-често младите завършват образование и имат добра професия, но искат живота сега и веднага, а в магазините има много изкушения и кредитни консултанти, които продават стоки с 20-30 лв. месечни вноски, обясни Рени Миткова. Тя даде пример с специалист по информационни технологии на 24-25 години, който в един ден взел пет потребителски заема за скъп мобилен телефон, лаптоп, тротинетка, голям телевизор и още нещо. Вноските по всеки от тези кредити не е голяма, но общата сума е значителна и в крайна сметка заплата не стига. Друг пример за необмислена покупка е на сервитьорка, която взела 15 хил. лв. потребителски кредит за солариум. Тя живеела в малко жилище в столичния квартал “Младост”, но едната стая била за солариума.
Най-често младите хора, които затъват в дългове, имат пари, но не знаят да ги управляват. Най-често техните просрочени задължения са за мобилни телефони, техника и спортни стоки, като всяка от тези групи имат дял от около 22% от задълженията.
Д-р Пламен Димитров, клиничен и организационен психолог, пред “Труд news”: Обществото ни е от 70% работещи бедни, това дава несигурността занапред
Младите ни хора имат много нужди и са неудовлетворени. Има потребност от сигурност и перспектива.
Причина за финансовите притеснения са и родители, когато те нямат възможности и предават страховете на децата си. Обществото ни е от 70% работещи бедни. Много млади хора не могат да се отделят от родителите си точно в този период, в който трябва да формират автономност и самочувствие да подредят живота си. От тук идва загрижеността им.
Финансовите кризи са на първо място, а решенията са Национална програма за грижа за младите, със системни и професионално осигурени услуги, които са достъпни. Те имат нужди, имат и психични и социални проблеми, нямат идея към кого да се обърнат и чувстват, че достъпът до такъв тип грижи е ограничен.
Световна е тенденцията след Covid пандемията изолацията да лишава младите хора от най-важното за възрастта им. Тези години са период на редовно общуване, а в социалните мрежи е паралелната самота. Там се генерира и дефицит на умения как да се справим в трудни ситуации, като насилието, конфликтите, партньорството, интимността.
Децата трябва да бъдат учени на финансова грамотност
Типичният длъжник е на 30-40 години, зодия Близнаци
Има разлика между нужда и желание
В училищата не засягат въпроса със семейния бюджет и финансовите умения.
Типичният длъжник е мъж, в разцвета на силите си, на 30-40 години, живее в София и е зодия Близнаци, каза Рени Миткова, управител на ЕОС в България. Хората на възраст 30-40 години представляват най-голям дял от длъжниците, като мъжете по-често не могат да се справят със задълженията си от жените.
Хората не задлъжняват, защото нямат пари, а защото нямат финансова грамотност, каза Рени Миткова. Не могат да си направят сметката дали могат да си позволят най-големия телевизор. И даде пример с млад човек, който взима 2000 лв. заплата, но веднага след като я получи я изхарчва в мола и следващата седмица няма пари за храна.
Умението разумно да харчим, да спестяваме и инвестираме създава финансова стабилност. Затова децата трябва да бъдат обучавани на тези умения още в ранна възраст.
Добре е на децата да бъде обяснена разликата между нужда и желание, защото носенето на маркови маратонки и специална раница е желание, а не необходимост. Важно е децата да имат джобни пари, за да се научат, че ако ги изхарчат наведнъж, на следващия ден няма да имат нищо. Ако децата не бъдат научени да харчат и спестяват, ще се научат на това по трудния начин, когато започнат сами да изкарват парите си.
За да спестяват, хората първо трябва да заделят пари за себе си, посъветва Рени Миткова. Това означава в началото на месеца да заделят една сума в друга сметка или в плик вкъщи и да разполагат с останалия бюджет за месеца. Ако човек чака в края на месеца нещо да му остане, за да спестява, това никога няма да се случи
trud.bg
