Светът в който ние се родихме и израснахме, вече го няма. Живеем в друго време, в друг, различен от нашия свят. Или ще приемем заобикалящата ни действителност, да се случва без да се опитваме да я променяме по наш образ и подобие, или сме обречени на депресивно страдание и мъчителни старини.
Безсмислено е да се опитваме да научим идващите поколения, че нашият начин е верният. Сега e тяхното време и техният свят. Ние все повече ще се превръщаме в свидетели и зрители на тяхната сцена и техния спектакъл. Нали помните това? „Светът е сцена и всеки играе своята роля на тази сцена.” Ние все повече няма да имаме място на тази сцена. Нека играят, нека се наиграят и те. Нека ние постоим малко в гримьорните. В тях винаги ще живее духът на онова време. Нашето време. Дано прочетете и това, което пише между редовете.
Бъдете здрави и светли дни пред вас.
Иво Танев
ИвайлоК
преди 1 година
От ухилен бузест самодоволник какво да очакваш!? Цитирам: "Или ще приемем заобикалящата ни действителност, да се случва без да се опитваме да я променяме...". Край на цитата. Изобщо не коментирам зомбиращия глагол "да се случва" - "случват се" единствено случките, случайностите. Но животът не е игра на зарове, колкото и да им се иска да ни убедят в това мракобесите-невро-атлантици. Но най-скандалното в горния пасквил за мен е "...без да се опитваме да я променяме...". Да съм я приел, без да я променям!? NO PASARAN! Няма да мине! Ще променям и ще блокирам всичките ви нечестиви опити да наложите нечестивите си "ценности" - ще ги блокирам, докато съм жив! Че и след това.
Коментирай