Светослав Иванов: У дома, но в опасност

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/svetoslav-ivanov-u-doma-no-v-opasnost/161759 SvobodnoSlovo.eu
Светослав Иванов: У дома, но в опасност

Сигурни ли сте, че в днешния свят домът означава непременно безопасност? Че когато детето ви е в другата стая, със слушалки и телефон в ръка, то е на сигурно място?

Законите на вавилонския цар Хамурапи са най-древните открити писани закони, които са достигнали до нас. Това е наръчник от 282 норми, изсечени върху камък на акадски език преди близо 3700 години. В тях за първи път се споменава за принципа "око за око" като път към справедливо законово възмездие.

"Ако човек избие едното око на друг човек, да му бъде избито окото", гласи закон 196.
Ако някога имате път към Париж и попаднете в Лувъра, може да ги видите всичките. Законите на Хамурапи се опитват да регулират, още в много ранна фаза, човешките отношения, властта и корупцията.

"Ако строител построи къща за някого и тя се срути и убие собственика, строителят да бъде убит", гласи закон 229.

Сред правилата са и първите опити за юридическо регулиране на семейните отношения, брака и развода: "Ако жена бъде обвинена в изневяра, но няма доказателства, тя трябва да се хвърли в реката. Ако реката я пощади – тя е невинна", гласи закон 132.

Това пък вече е намек към "Божия съд" – Бог да реши съдбата, ако обвинението не може да се докаже. И директна форма на праисторически сексизъм.

Разбира се, оттогава нашата цивилизация е извървяла дълъг път. Появява се християнството, което дава друго тълкуване на възмездието, отричайки "око за око" с текста от Новия завет: "Ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата".

За международните отношения и войните това означава – стреми се винаги към деескалация, дори и да си по-силен. Защото ако всеки отговаря на всеки, ще сме в постоянни конфликти и войни.

В днешния свят обаче, сред толкова технологии и свързаност, наблюдаваме прицелване в най-голямата уязвимост на децата ни – именно в представите за добро и лошо, правилно и неправилно. Някакви модерни "пророци" проповядват в YouTube и социалните мрежи неща, които са свързани с най-низките инстинкти, характерни за времето на Хамурапи.
Култ към "Алфа мъжкаря" – как мъжът трябвало да бъде силен, богат и винаги в контрол. Сложи черните маратонки и отиди в мола да им покажеш какъв мъж си вече. Дебни по станциите на метрото. Антифеминизъм – как жените трябва да са в традиционни роли, да позволяват да бъдат доминирани, да се подчиняват и прочее безсмислици, повтаряни от малки момчета, облъчени от социалните мрежи.
Всичко това, особено в ученическа възраст, примесено с ударни дози конспиративни твърдения за "системата, е програмирана така, че да те държи беден", е особено опасно не само за младите ни зрители, но и за цялото общество. То вече има конкретни измерения – повтаряне на мантри, че момчетата имат превъзходство, независимо, че момичетата винаги са били по-самостоятелни.

Всичко това подхранва депресивните състояния, защото нашият свят е устроен така, че обикновено човек се стреми към социализация с другите, а не обратното. Няма индивид, който иска да бъде изолиран и нещастен. Най-чувствителните деца усещат това поведение сред връстниците си доста осезаемо и неприемайки го се затварят в себе си.

Учителите го виждат. Родителите го усещат. А ние – още ли се колебаем дали това е важно? Получаваме все повече доказателства колко нужен е фокусът върху критичното мислене в образованието и класната стая. Вече 10 години финландската образователна система поставя все по-голям акцент върху критичното мислене чрез изследване на реални явления и проблеми в обществото. Същото се случва и в Норвегия, и в Естония. Там си дават сметка, че това е битка за бъдещето. Защото времето тече толкова бързо, технологиите се развиват с такива темпове, че за сърцата и умовете на децата ни се борят хиляди знайни и незнайни герои, докато родителите не могат да разберат какво се случва.

Точно както във филма "Adolescence" ("Юношество") и разговора между майката и бащата на онова 13-годишно момче в четвъртия епизод: "Мислехме си, че щом е у дома, в другата стая и си седи на компютъра, той е в безопасност." Не. Никой не е в безопасност. Дори в своята стая. С устройство в ръка. Битката не е само за знания. Тя е преди всичко за начина на мислене. Ако не се намесим навреме, ще оставим децата си да растат с каменните закони на интернет в стил Хамурапи, без да разбират човечността на този свят.

Коментарът на водещия е публикуван на страницата на bTV в интернет

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.