В България се действа на видоизменения принцип от книгата на Александър Дюма „Тримата мускетари“ - един не за всички, но всички за един
За първи път има масови жалби до КС за частично или цялостно касиране на изборите
Явно следващата 2025 г. се очертава като година на преговори, споразумения и промяна
Тази година премина през големите очаквания и неудобните резултати за ключови национални и регионални избори. От глобално значение са президентските избори в САЩ, изборите за европарламент и нова Европейска комисия, както и редица парламентарни и президентски избори в държавите от Черноморския регион.
Връщането на Тръмп в Белия дом се приема нееднозначно по света. Не един и двама политици го определят като непредсказуем държавник. Предвид посочените от него личности за ключови места в екипа му и в Държавния департамент явно през следващите години ще живеем в още по-интересни времена от тези досега. Не могат да се подминат и нееднократните закани на Тръмп за засилена протекционистка политика спрямо Мексико, Канада, Китай и водещи държави в Европа. Последната закана е адресирана към държавите от БРИКС да не действат срещу американския долар и неговото дестабилизиране. До деня на инагурацията (20 януари 2025 г.) все още има време, което активно се използва от екипа на Байдън за създаване на сериозни проблемни зони в държави в изборен или следизборен процес. Такива държави са Молдова, Грузия, България, Румъния.
Факт е, че във всяка една от черноморските държави изборите преминават със сериозен външнополитически натиск, чиито измерения задължително влизат в руслото на взаимни обвинения в корупция и купуване на гласове. Това не е нищо ново, но тази година се превърна в основен инструмент за дискредитиране на изборите и повишаване на политическата нестабилност.
Формално най-спокойно и откровено брутално преминаха референдумът за влизане в ЕС и изборът на президент в Молдова. Явно англосаксонското задкулисие не може да позволи друг вариант в тази съседна на Украйна и Русия държава.
Не така се развиват процесите в Грузия, друга страна в постсъветското пространство. Резултатите от парламентарните избори в Грузия, спечелени от проруската партия „Грузинска мечта“, предизвикаха недоволството на проевропейския президент Саломе Зурабишвили и опозиция. Това предизвика прилагането на познатия модел на организирани протести и митинги.
Моделът на „народното“ недоволство се прилага и в България и Румъния с различна степен на масовост. В България се действа на видоизменения принцип от книгата на Александър Дюма „Тримата мускетари“ - един не за всички, но всички за един. Нескритото желание на Делян Пеевски за нови избори и по-голяма политическа власт се подпомагат от медийната му реклама и от отсъствието на избран председател на Народното събрание. Също така се оказа, че всички разбират от конституционно право, което постави парламентаризма и изборния процес в съмнителната дихотомия Конституционен съд-Народно събрание. Неслучайно се появи анекдот по този повод, че в България никой не може да избира баща си, майка си и председателя на Парламента.
Нещо подобно се наблюдава и в Румъния след първия тур на президентските избори.
Автор: Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова
trud.bg
