Прибирайки се от Велико Търново, видях неща, които ме съсипаха.
Не че не съм ги виждала, просто с времето са добили по-огромни и страшни размери.По пътя ни минахме през едно село Яворнец, мисля, че беше. Там нямаше нито един българин, изоставени къщи, в които се бяха настанили цигани. Младите българи избягали, старите измрели…Пълно с цигани….Пустеещи заводи….Пустеещи земи….
За миг затворих очи и си представих, цялата ни Родина така и изпаднах в ужас.
Не искам да повярвам, че не ни пука, че затваряме очи и свикваме с обезлюдяването на страна ни…
Има виновни за всичко това и трябва да си получат заслуженото.
И трябва да разберат, че народа както ги е избрал, така може и да ги свали.
И едно не мога да разбера, как всички, които имат вина за мизерията и убиването на нацията ни, как не разбраха, че нищо няма да занесат на оня свят, само една гола съвест, която те дори нямат.
Нищо няма да занесете, защото катафалка ремарке няма…
И вас утре няма да ви има, и никой няма да ви помни с добро…
Автор: Екатерина Василева
http://ibtnews.bg
