Тъжно е, че зомбитата у нас се оказаха най-големите зомбита. Забранили и хорото на входа на варненския парк. Чалгата по БТВ и Нова обаче няма кой да пипне

Вярвам, че розова София е прекарала една много щастлива Нова година без заря и без Паметник на Съветската армия.
Казват, че напук на рестрикциите народът е гърмял на всеки ъгъл.

Всяка забрана постига обратен ефект, но това културният марксизъм и неонацизъм на власт у нас няма как да го проумее.

Ще го научат скоро, по трудния начин.

Дано 2024 г. е първата година от края на диктатурата на малцинствата, легендирана мелодраматично като "емпатия". 

Пораснах в социалистически Бургас с много заря, много пиратки и конфети. Това си беше големият кеф на Нова година.
Имахме готино детство, цветно, не станахме лигльовци. Нито егоисти.

В нашето семейство отглеждахме по две кучета накуп в двора - оживяха до дълбока старост, не забелязах да изпадат в нервен стрес, пък и тогава поглеждахме повече към хората около себе си, за тяхната радост се грижехме, не за кучешката...Но това не ми пречи да обожавам кучета, без да съм "кучкар". Просто си имам приоритети. 

По цяла Европа и по целия свят и тази година народите се възторгваха от новогодишните си зари. Бил съм на този ден в Сидни, Рио, Буенос Айрес, Хонконг, Шанхай, Москва, Сан Франциско, Абу Даби, Барселона, Мадрид, Лондон...Това е черешката на тортата, това чакат всички. 

Да не говорим, че в Берлин, Виена и Будапеща, освен заря, си имат паметници на Съветската армия. 

О, ужас, още не са ги разчленили с флекс!

Тъжно е, че зомбитата у нас се оказаха най-големите зомбита. Забранили и хорото на входа на варненския парк. Чалгата по БТВ и Нова обаче няма кой да пипне.

Всичко трябва да мине под ножа - всяка традиция, всеки спомен, всеки сантимент, всеки белег от по-смислен живот, посветен на семейството, рода и вярата.

Недялко Недялков