Когато те пречука кука в центъра на София е адски мерзко, но все някак можеш да стигнеш до медии и случаят да стане видим. Когато си маргинализиран (защото имаш предишни присъди) и си в Перник, това че си пребит и унижаван - псуван, плют, млатен в кръг...не просто не стига до медиите. Накрая получаваш присъда.
Това е историята на Калин Ивков.
Опитал да снима полицаи, те го пребиват с думите "Ей са ше ти покажем как се снима, бе утепляк". Следват поредица побои. В делото, минало на две инстанции, пернишките съдии хич не ги е еня за практиката на ЕСПЧ... Ма къде е Страсбург, къде Перник.
Това че камерите в районното (където е третият побой по думите на Калин) не записват, а излъчвали (забележете!) само на живо е един клет, малък детайл. Това, че дланта на единия полицай е разкъсана и той обвинява Калин в нанесена му телесна повреда, а експертизата твърди, че подобно разкъсване може да се причини при биене на шамари е ... пренебрегнат детайл. И най-хубавото: полицията твърди, че тая "средна телесна повреда" се е явила вследствие на съпротива при арест. Арестът обаче е записан. На аудиото се чуват само псувните на полицаите и ударите по Калин. Съпротива - нула.
Завършекът - четири месеца лишаване от свобода. Калин тъкмо е бил започнал работа. Може би именно това е била реинтеграцията му в обществото, която му е отнета.
Полина Паунова
