Това ли е визията за бъдещето на България?

Ето рецептата за икономически прогрес - скъп труд и евтина енергия

Моят приятел Тончо Краевски наскоро каза: “Обществото се образува не по силата на някакво споразумение между индивиди. Обществото има собствена същност, която е нещо повече от сбора на индивидите, които го съставляват. Ако едно общество не е повече от сбора на индивидите, то не е общество и то престава да съществува. Защото няма разлика между една случайна група от 6 милиона души, събрани от кол и въже и друга случайна група от 6 милиона, събрани така.”

Миналата година в България са били вкарани трудови мигранти от над 80 различни държави, май бяха 86, но е трудно да се запомни, извинете. Буквално от “кол и въже”. Трябва много ясно да си даваме сметка какво значи тази политика на безкрайно импортиране на работници откъде ли не.

Пак ще цитирам Тончо - България е това, което е, защото шестте милиона души, които са събрани тук, не са случайно събрани. Те са исторически детерминирани да бъдат българи. И ако тези 6 милиона ги замениш с други 6 милиона, България няма да я има.

Това мисля всеки го осъзнава, поне на едно по-дълбоко ниво. Но държавата, която наричаме “България” напоследък очевидно се превръща в нещо различно. Държава може би е дори силно казано, хотел-ресторант по-скоро, с прилепено казино, разбира се. Няма как иначе, с казино на всяка втора пряка и хазартна реклама на всеки втори билборд.

Хотел-ресторант, в който гостите са западни пенсионери, най-добре германци разбира се, защото към тях винаги сме имали специално отношение. А работниците са узбекистанци, непалци, индийци, филипинци, пакистанци, да не изброявам всичките 86 държави (не мога). Положението е “последният да затвори вратата”... на бъдещето на тази държава.

Много хора вероятно ще ме обвинят в някакъв криворазбран национализъм, но това е много далеч от истината. Не е криворазбран национализъм да посочиш, че общественият договор на една държава не е като търговски договор. Не е и като трудов договор. Това са важни неща.

От икономическа гледна точка всичко това също е пагубно за бъдещото развитие на България. Никоя държава, никога не е забогатяла от внос на работна ръка, никъде.

За това може би имаме най-много данни, защото исторически най-честата трудова политика практикувана по света е да намериш отнякъде някакви хора, винаги по-бедни и по-слаби от теб, и да ги вкараш да ти работят в твоята държава, доброволно или не. Основна характеристика на “икономическия модел” на не една или две империи в световната история. Но никой не е прокопсал от това.

Напоследък често попадам на Испания като уж положителен пример в това отношение. Сред големите икономики на ЕС има най-високи нива на имиграция и най-висок растеж на БВП. Съответно, ето - рецептата за икономически успех е масов внос на работна ръка. Плитък аргумент от плиткоумни хора, които дори не са си направили труда да погледнат всички показатели. БВП като показател е прословуто количествено чувствителен и никога не трябва да се гледа в изолация.

От 2019 г. до 2025 продуктивността на труда в Испания e паднала с 1.2%, а реалната средна заплата (след инфлация) с 0.3%. Страната е приела 3.5 милиона нови имигранти от 2019 г. насам и броя заети се е увеличил с 2.7 милиона, докато младежката безработица продължава да гони 25%. Междувременно инфраструктурата им се разпада. Абсолютно дебилна политика от абсолютно нелегитимна власт, която дори не е способна да приеме нов бюджет вече над 3 години.

Цялата история на индустриализацията и икономическия прогрес на света през последните векове е обвързана с отказа от евтин труд или поне неспособността да си набавиш такъв. Има една много добра книга на Робърт Алън за индустриалната революция, която обяснява много подробно как и защо тя започва не другаде, а точно в Англия, поради уникална комбинация от изключително скъп труд и изключително евтина енергия.

Ето това е рецептата за икономически прогрес - скъп труд и евтина енергия. Когато трудът е скъп трябва да инвестираш в капитал, да иновираш, да изобретяваш неща, които да повишават неговата продуктивност. Другата страна на монетата и горивото на този процес е евтината енергия, защото ако работниците гълтат заплати, машините (и капиталът въобще) гълтат енергия.

В момента на много места в Европа вървим в точно обратната посока. Оскъпяваме си енергията чрез безумни политики и си обезценяваме работниците чрез още по-безумни. Вървим наопаки на индустриализацията и икономическия прогрес. И тук в България дори уж грамотни икономисти (потрес) чувам да обясняват колко “неизбежно” е.

Нищо от това няма да свърши добре, за никого.

Автор: Георги Вулджев

trud.bg